Джейби му беше приятел — добър приятел, верен приятел. Верен до крайност; той бе приятел и на Конос. Беше избрал приятелството пред дълга. Изборът на достоен човек.
Изборът на мъртъв човек.
Верността му беше струвала не само живота. Тоа Сител все още чуваше ехото от писъците му, агонията и ужаса, привлекли същата онази Външна сила, която Ма’елкот бе използвал по-късно. Херцогът се зачуди дали в това умиращо тяло е останало нещо от Джейби, или той крещеше от непоносима болка в онзи кошмарен ад, където се беше върнала Силата.
Но каквато и да бе истината, тялото беше изпълнило задачата си; императорът повече нямаше нужда от него. Самият Тоа Сител не бе достоен човек като този, който лежеше пред него, но все пак беше човек; той можеше да направи поне една услуга на приятеля си. Краят му, така или иначе, беше близо, но той поне можеше да го ускори.
Херцогът стисна носа на Джейби с внимателно и точно движение, а с другата си ръка покри устата му.
Джейби дори не се мъчи. Гърдите му се повдигнаха, после още веднъж и той угасна без звук.
Тоа Сител избърса дланите си в панталоните и въздъхна. Чакаше го много работа.
Преди да излезе от стаята, той отново погледна към голите камъни на окултния кръг на тавана и тихо изсумтя.
Беше надживял последния господар на Анхана. Но изобщо не беше сигурен дали ще оцелее при настоящия.
7.
Обикновените жители на огромния град Анхана, столицата на Империята, рядко поглеждат към небето, особено след падането на нощта. Онези, които живеят в Лабиринта, на северния бряг на Великия Чамбайген, по принцип са твърде заети да внимават кой или какво ги дебне от следващия сенчест портал, или какво ще изскочи от близката уличка. В Града на пришълците злочестите полухора са твърде пияни или надрусани, или пък са твърде заети да наблюдават по какъв начин прекарват нощта си живеещите в Лабиринта чистокръвни. В Индустриалния парк, който разделя Града на пришълците и Лабиринта, фабриките бълват огън и дим, които скриват звездите.
На острова на Стария град почтените хорица се прибират вкъщи след залез-слънце, освен ако не е дошъл редът им да патрулират. Полицаите обикалят улиците с фенери в ръце, които използват предимно за да осветяват калдъръма, да не би случайно да стъпят в някоя купчина от конски фъшкии, пропусната от мързеливите чистачи, обхождащи улиците преди вечерния час.
На Южния бряг, където къщите на богатите и аристокрацията обграждат херцогските имения, прислугата е твърде заета със задълженията си, а господарите им спят като праведници.
Но тук-таме се намира по някой, който поглежда нагоре. Моряк на баржа, закотвена край фабриката за стомана, надушва приближаващия дъжд и поглежда към небето. Елфка проститутка в Града на пришълците увива шала си плътно около слабите си бледи рамене и изръмжава някоя човешка ругатня към приближаващите се облаци. Двама братя, синове на барона на Тинара, си вдигат панталоните след случайното изнасилване на кухненската работничка, която са спипали в градината на бащиния им дом, и доволно се протягат край кървящото момиче. Единият вижда облаците и сръчква другия.
Те и другите като тях, зърнали свирепото лице, в което се превръщат гръмотевичните облаци, потреперват леко, уплашени от знамението. Миг по-късно облаците отново изглеждат като облаци, а хората тръсват глави, присмивайки се на суеверното си въображение.
8.
Таксито проблесна под лъчите на залязващото слънце, гмурна се към сенките и се приземи при портата на края на площадката за кацане на Аби. Хари вече беше там и го очакваше.
Вратата на таксито се плъзна встрани и Хари влезе вътре. Настани се до минибара и се опита да не обръща внимание на ококорените очи и зяпналата уста на шофьора, който седеше зад бронираното стъкло.
Гласът на мъжа прозвуча с лек металически оттенък през говорителя.
— Мили боже, наистина си ти! Самият Каин!
Хари кимна.
— Да. Знаеш ли къде се намира лагерът „Бюкянън“?
— Затворът ли? Разбира се, Каин. Мили боже, когато получих обаждането, нали се сещаш, до Аби, но без имена, помислих си, че току-виж ми излязъл късметът, но гледах да не се надявам чак толкова. Можеше да е някое от гаджетата ти или някой приятел, но проклет да съм, Каин — чакай само да кажа на децата!
— Ще ми направиш ли една услуга?
— Разбира се, Каин, всичко.
— Затваряй си устата.
— Ами, ъъъ… добре, Каин, изморен си. Разбирам, няма проблем. Само ми се подпиши в книжката, става ли?