— Хари? — Вило се наведе напред в креслото си, в гласа му се долавяше опасно нетърпение. — Всички те чакат, хлапе. Хайде, давай.
Бавно, с усилия Хари се застави да проговори:
— Това е незаконно, Биз’мен2. Това е незаконна технология.
Служителката на „Моторола“ зяпна, като спокойно разхождаща се жена, която е срещнала ексхибиционист.
— Уверявам ви, лично уверявам и двама ви, че тази технология е разработена абсолютно независ…
Вило я прекъсна, като махна към нея с димящата си пура — дебела, черна „Кон Кристо“, голяма едва ли не колкото самия него.
— Мамка му, Хари, наясно съм, че е незаконна. Да не съм идиот? Просто искам да знам има ли някаква полза от нея.
Марк Вило беше дребен боен петел с прошарена коса, постигнал всичко със собствените си сили бизнесмен, наближаващ шейсетте, наперен кривокрак кучи син, главен акционер във „Вило Интерконтинентал“, уж световноизвестна транспортна фирма. Той беше собственик и господар на този занемарен имот в предпланините на Сангре де Кристо, и бизнес патрон на Актьора суперзвезда, познат на всички под името Каин.
— Полезно? — Хари сви рамене и въздъхна. Защо да се карат? — Да, бъдете сигурен. Най-хубавото нещо след това, наистина да си там. — Той се обърна към служителката на „Моторола“: — Вашата неврохимична обратна връзка е имитация, нали?
Девойката започна да протестира шумно, но Хари я прекъсна уморено:
— О, я млъквайте!
Ала в действителност той беше доволен, че жената от „Моторола“ е пълна глупачка; това му даваше материал за размисъл, различен от студената болка, която виждаше в очите на Шана всеки път когато си я представеше. От месеци не беше способен да си я представи как се усмихва.
„Не си отклонявай вниманието от шибаната работа“, изръмжа той на себе си.
Обърна се към Вило и се опита да вкара някакъв живец в гласа си, като преви болящите го рамене.
— Не им позволявайте да ви прекарат, Биз’мен. Цялата тази работа с квадратчето за изход, как я наричат? Синхронно мигане?
Момичето от „Моторола“ го дари с ослепителна, професионална усмивка.
— Това е само едно от достойнствата на нашето устройство, които го правят номер едно на пазара в момента.
Хари не ѝ обърна никакво внимание.
— Значи, за да излезе човек от програмата, трябва да задейства рефлекса си за мигане — продължи той. — Това не е механичен изход. Системата отчита импулсите с помощта на обратна връзка; това е технология, изцяло собственост на Студията, а Студията се отнася сериозно към подобни глупости. Неврохимичната обратна връзка е само камуфлаж. В действителност се използват само хипнотични средства, и при това в малки количества, ако искате да знаете — те уплътняват обратната връзка. Цялата им сензация е същата онази пряка невроиндукция, която Студията използва в нейните директни кресла, само че тук е твърде силна. Миризмата, която надуших, когато отрязах главата на Тоа Фелатон? В реалността тя не е толкова силна. А после адреналинът ми се вдигна толкова, че едва успявах да дишам. А накрая, с меча в корема ми, болеше твърде много.
— Но, Шоумен Майкълсън… — заломоти служителката, споглеждайки се тревожно с асистента си, — нали трябва да направим така, че да ни повярват, тоест имам предвид, че…
Хари бавно се изправи. Пост-Каиновата гадост го караше да се чувства, сякаш няма кости, и успяваше да се задържи на крака с пределни усилия, но в гласа му зазвучаха характерните за Каин заплашителни нотки, а погледът му проблесна студено.
Той повдигна края на туниката си, показвайки кафявите линии на двата белега от лявата му страна — единият отпред, под ребрата, а другият отзад, точно където го беше пронизал мечът на Умника преди три години.
— Виждате ли ги? Искате ли да ги докоснете? Кой знае по-добре от мен как е? Вие ли?
— За бога, Хари, не бъди такъв задник — каза Вило. Той махна пренебрежително с пурата си към служителката. — Не му обръщайте внимание, в това няма нищо лично. Той се държи така с всички.
— Повтарям — изрече Хари монотонно, — те са омазали всичко. Ако онзи меч, засягайки реброто ми, беше причинил такава болка като днешната, това щеше да ме зашемети за няколко допълнителни секунди. При такава болка не можеш да направиш нищо, освен да стенеш или да пищиш, гърчейки се, или веднага да изгубиш съзнание. Онзи проклет кучи син вече се целеше в гърлото ми. Ясен ли съм?
Той протегна длан към Вило и въздъхна.
— Ако искате да инвестирате в патентована технология — това си е ваша работа. Но не мисля, че искате да се забърквате с идиоти, които дори не могат да настроят един симулационен шлем.