Но когато погледът ми се плъзна от Ахмед към Джин и към останалите около масата, разбрах кой е най-вероятно да загине: онзи от нас, който най-малко се страхуваше.
Онзи, който най-много се нуждаеше от спасение.
Когато приключихме, всички се пръснаха. В стаята останахме само аз и Шазад.
— Редно е да му кажеш, нали знаеш — подметна тя, когато останахме сами.
Излишно беше да питам какво иска да каже. Настояваше да кажа на Джин какво ме чака в града: почти сигурна смърт.
Станало ни беше навик да се спасяваме една друга, да си пазим гърба. Само че този път нямаше да мога да й пазя гърба на бойното поле. А тя не можеше да ме спаси от съдбата ми.
— Добре — казах и я прегърнах през раменете.
Облегнах глава на нейната и я целунах лекичко по бузата. Целувка като между две сестри, когато едната потегля на път.
Само дето не бяхме сестри. Сами се бяхме избрали една друга. А сега, когато й бях дала целувката на Заахир и обещанието за живот след битката, нямаше как да ме придружи по пътя, който ме очакваше. — Май няма да е зле да му кажа.
Глава 34
Младите принцове
Имало някога двамина принцове, които не живеели като принцове. Наместо в палат, живеели в три тесни стаички далече от баща си, султана. Наместо богати дрехи, носели захвърлени от другите деца дрипи, които майка им кърпела и преправяла. Наместо изтънчени блюда, ядели проста супа и корав хляб.
А храната, която и без туй не била питателна, бързо свършвала. Майка им нямала пари и скоро вече не можела да храни децата повече от веднъж на ден.
Един ден двамата принцове съвсем прегладнели. През нощта почти не били мигнали, понеже сестричката им не спирала да плаче. Вечерта, когато седнали на масата, първият млад принц видял как майка му приготвя гозбата, а сетне вади само две паници вместо три, понеже знаела, че храната няма да стигне за всички.
При тази гледка в гърдите на първия млад принц се надигнал гняв, понеже това била неговата истинска майка. Майката на брат му отдавна била загинала в далечна страна. А когато погледнал през трапезата към брат си, видял, че в паницата му има повече ориз, отколкото в неговата.
Първият принц се възмутил от неправдата и изрекъл думи, които един брат не бива да изрича на друг. Рекъл, че не е честно единият брат да получава повече храна от другия. Че брат му дори не бил истински син на майка му, негов истински брат. Че ако някой трябва да гладува, то това е вторият принц. Че негова била вината, задето живеят в този затънтен край и храната не достига. Че трябвало да го качат на някой кораб и да го пратят обратно в пустинята, отдето били дошли, та да намери друг да го храни.
Майка му силно се разгневила. Рекла на сина си, че не желае никога повече да го чува да говори така. Че са семейство и не бива никога да поглежда в паницата на брат си, за да провери дали в нея няма повече, а само за да се увери, че брат му има достатъчно. И за наказание го пратила да си легне без вечеря.
Младият принц продължил да се гневи. Решил, че му е дошло до гуша. Че щом брат му не желае да се махне, тогава сам ще замине накъдето му видят очите. Започнал да събира скромния си багаж, но в туй време брат му се върнал в малката стаичка, която делели. Обърнал джобовете си върху леглото и извадил скрития там ориз.
Вторият принц, комуто станала мъчно, че брат му бил прогонен от трапезата, скришом крил залъците в джобовете си, та да ги отнесе на брат си. Първият принц се смаял, като видял, че брат му е готов да гладува и да даде всичко другиму — при това на онзи, който допреди малко го гонел от дома. И прозрял добрината на брат си. Разбрал, че брат му има по-добро и по-самоотвержено сърце от неговото. И се заклел, че макар да не е така благороден като него, ще направи всичко по силите си, за да го защитава.
Минали много години и един ден, в друга част на пустинята, момичето, което всички наричали Синеокия бандит, дошло при принца. Попитало го какво според него се случва след смъртта.
И принцът разбрал какво се кани да направи момичето.
Приискало му се да беснее. Да беснее, задето брат му щял да получи живота й, а той, Чуждоземния принц, няма да я има.
Но преди много години бил дал клетва.
И смятал да я спази.
Глава 35
След като му казах, Джин направи онова, което правеше най-добре — тръгна си, преди да си тръгна аз. Присъедини се към отряда на Сам и Делила. Обясни на Ахмед, че някой трябвало да се грижи за сестрицата им. Благодарна му бях, че не издаде истината на нашия принц. Ако Ахмед знаеше, че ме праща на смърт, щеше да се опита да ме спаси. Нали това му беше работата. Да спасява хората.