— Амани! — викна Сам и когато вдигнах глава, видях, че насреща ни се задава още един абдал.
Беше препречил пътя ни. Сам извади пистолета. Стреля три пъти, но чудовището дори не трепна. Вместо това вдигна ръце в зловеща имитация на жеста, с който Нуршам благославяше хората си. Горещината ни обгърна, готова да ни изпепели.
Обърнахме се в обратната посока, готови за отстъпление. Светлината от жицата проблесна върху нещо бронзово зад нас. Още двама абдали ни настигаха и бавно вдигаха ръце. Горещината се засилваше. Нямаше изход.
Този път Сам не подметна шегичка. Усетих как ръката му затърси утеха, пръстите му стиснаха моите. Нещо притисна кокалчето на единия ми пръст. Пръстена на Заахир.
Пръстенът, който трябваше да ме спаси, когато освободях енергията на Ферештех и изключех машината.
Спомних си как Заахир бе изгасил огъня на абдалите с едно докосване. Не за това ми беше дал този дар. Но абдалите приближаваха. Настъпваха към нас и горещината вече беше нетърпима.
Издърпах ръката си от Сам и замахнах към стената.
Стъкълцето се счупи.
Усетих ударна вълна, празнота, бездна. Сякаш вятър облъхна огъня на абдалите, а после го изгаси, изсмука всичкия въздух. Задуши ги.
Рухнаха на земята като парцалени кукли.
Сам ме зяпна неразбиращо.
— Какво стана?
Няма значение, опитах се да кажа. Но не беше вярно. Имаше значение. Погледнах счупения пръстен. Каквато и магия да бе криел, вече я нямаше. Нямаше с какво да се изправя пред силата на Ферештех. Нямаше как да го освободя, освен с думите, с които освободих Заахир.
Но преди да успея да отговоря, чух далечни стъпки. Метални крака стържеха по камъка. Приближаваха и други абдали. А ние не бяхме стигнали до целта си.
— Трябва да вървим — казах.
Хукнахме отново по облицования с метал коридор, ала съвсем скоро ударихме стена. Краят на тунела. Светещата жица преминаваше през малка пролука в стената и изчезваше. Отиваше в машината. Дланите ни удариха студения метал.
Шумът зад гърба ни се засилваше. Стържене на зъбчати колела и ужасяващ тропот на метални крака. Ударих гневно с юмрук по метала.
— Какво ще правим? — погледнах отчаяно Сам. Но той не ме гледаше. Опрял беше длан в тавана. Пръстите му потънаха в камъка. — Не мога да го стигна, но мисля, че мога да те прехвърля от другата страна.
Примигах неразбиращо. Можеше да ме прехвърли през камъка. Но нямаше как да ме последва.
— Не — понечих да споря, но Сам ме изпревари.
— Трябва да бързаш! — Сграбчи ръцете ми в драматичен жест, очевидно заимстван от някоя приказка. — Нямаме време да спорим. Един от нас трябва да излезе жив оттук — обяви театрално.
Звучеше нелепо, както винаги, дори и сега, когато бе на косъм от смъртта.
— Шазад… — прошепнах.
Шазад ни бе казала да се върнем живи. Не Сам да ме спаси. А да се спасим един друг.
Ъгълчето на устата му трепна.
— Не съм ли ти казвал? — Той се насили да се усмихне. — Всички велики любовни истории завършват така.
Усещах как последните мигове изтичат между пръстите ми. Не можех просто да го оставя. А не намирах думите, които да му кажа на раздяла.
— Сам! — Прегърнах го. Както когато ме беше превел през стената към Създателя на греха. Сякаш отново щяхме да преминем заедно през стената. Но този път нямаше да дойде с мен. — Съжалявам!
Само това успях да кажа.
Съжалявам, че те въвлякох. Съжалявам, че те доведох тук. Съжалявам, че се озова тук с мен. Съжалявам, че всичко свършва така.
Той ме притисна силно. Усетих твърдото му тяло, което щеше да се превърне в пепел само след няколко мига.
— А аз — не — каза той и ме пусна.
После приклекна пред мен, сключи пръсти, облегна гръб на стената за опора. Звуците се усилваха, абдалите приближаваха. Ако го оставех…
Но ако не го оставех, всички щяха да умрат. Всички на бойното поле. Джин и Ахмед, Рахим и Делила, стотици мъже и жени. Сам жертваше живота си за тях.
Хванах се за раменете му, стъпих с крак върху сплетените му пръсти и той ме повдигна нагоре. Затаих дъх и в следващия миг главата ми срещна камъка. Сам ме оттласна нагоре, камъкът поддаде и внезапно тялото ми премина до средата — раменете и ръцете ми се подадоха над каменния таван на тунела. Напрегнах мускули и с помощта на Сам измъкнах останалата част от тялото си. Изтеглих крака от плочките на пода. Когато се обърнах, видях как пръстите му изчезват.