Историите щяха да разказват само за новите избори, последвали свалянето на узурпатора. Щяха да разказват, че този път Красивия генерал била избрана да управлява пустинята. Превърнала се в първата султанка, избрана в Мираджи, и щяла да защитава страната си в продължение на десет славни години.
А когато слязла от престола, хората избрали момчето, известно като Принца полуджин. Той бил осиновен син на Въстаналия принц, макар по кръвна линия да принадлежал на Благословената султима. Някои твърдели, че имал обща кръв и със Синеокия бандит, но повечето хора смятали това твърдение за абсурдно. Но всички били единни, че царуването му било предречено още преди да се роди и че потеклото му го предупредило да бъде велик владетел.
Но Синеокия бандит помнела произхода на Принца и на султимата и знаела, че не кръвта го направила велик. Бил милостив, защото Въстаналия принц го прегръщал и успокоявал, когато паднел и ожулел колене, наместо да го порицае, че проявява слабост. А Чуждоземния принц учел младия си племенник, че не е нужно да има обща кръв с някого, за да го счита за свое семейство. Легендарният командир на Илиаз го научил да язди и да помни, че както войниците му дължат подчинение, така и той на тях дължи уважение. Принцесата полуджин и легендарните близнаци полуджинове му помогнали да овладее дарбите, дадени от баща му. Красивия генерал го научила да гради стратегии, вместо да се опитва да решава проблемите със сила. И онези, които го заобикаляли, знаели истината, която не достигнала до историите — че станал велик владетел, понеже събрал най-доброто от мъжете и жените, които го отгледали.
И никоя история нямаше да разкаже, че един ден, когато Принца полуджин още бил малко дете, Синеокия бандит щяла да се озове далеко на юг, седнала на стоплен от слънцето камък до Свят мъж с един крак. Двамата щели да гледат как малкият принц играе в същия прахоляк, в който те били израснали, заобиколен от братовчеди, с които делял една и съща кръв, но които никога нямали да разберат какъв е животът му в далечния палат. И когато бабата на момчето го прегърнала, Светият мъж щял да отбележи, че Благословената султима би била щастлива, ако можела да ги види отнякъде.
Приказките никога не съдържат цялата истина, легендите винаги са непълни. Всеки от нас в градината онази вечер щеше да отнесе цяла вселена от истории със себе си, а историите за дребните мигове, които не са достатъчно величави за разказвачите, щяха да изчезнат като дима от горящите ни тела.
Но дори пустинята да забравеше хиляда и една от историите ни, пак ни стигаше, че ще разказват за нас. Че дълго след смъртта ни мъжете и жените около огньовете щяха да слушат как някога, много отдавна, преди да се превърнем в легенди, бяхме живели истински.
Пред нас, в градината, заискри огън.
И разказвачът подхвана своята приказка.
Обработка: Shadow Queens, 2018
***
Информация за текста
Издание:
Alwyn Hamilton
Hero at the Fall
Rebel of the Sands #3
Copyright © 2018 by Alwyn Hamilton
Map illustration ©Juliet Percival, 2017
Герой
Олуин Хамилтън
Дете на пустинята #03
Превод Елка Виденова
Редактор Радка Бояджиева
Коректор Таня Симеонова
Издава „Егмонт България" ЕАД, 2018
ISBN 978-954-27-2145-1