Непрекъснато губехме хора. При това не само наши хора. Губехме и хора, които принадлежаха другиму. Хора, с чийто живот нямахме никакво право да разполагаме. А онези, които ни оставаха, се отдалечаваха от нас с всеки изминал ден. И нямаше как да ги последваме.
— Не трябваше ли да се върнете със свитъци? — Хала се облегна тежко на вратата, гневът внезапно я напусна и тялото й омекна като да беше кукла на конци, чиито върви неочаквано са срязани, за да я освободят от последното представление. Кожата под очите й беше потъмняла от недоспиване, а и ми се струваше по-слаба отпреди. — Или поне карта, на която да е изобразен тайният изход през стената, а? Вместо това ми водите принцеса, която веднъж вече ни предаде на баща си. — Тя се свлече надолу и седна на земята. — След всичките ми усилия да ви вкарам в двореца очаквах по-хубав подарък. Харесвам рубините например. Сапфирите също не са за изхвърляне.
— Грабнах каквото можах. — Джин разкърши рамене и неволно ме бутна по крака. — Явно картите с тайните проходи ги държат на друго място. Заедно със сапфирите.
Документите, които Джин все пак бе намерил на писалището на султана, не бяха особено обнадеждаващи. Сведения, че галанската армия напредва към града. Това вече го знаехме, при положение че бяха вдигнали стан досами стените ни. Но имаше и сведения, че това е едва първата вълна, че след няколко седмици ще пристигнат подкрепления, което обясняваше защо султанът изчаква с пускането на абдалите. Изчакваше, за да ги унищожи всички наведнъж. Имаше и няколко бележки, в които се споменаваше за изпращане на допълнителни войски на юг, където положението, както знаехме, вървеше към неконтролируем хаос, а хората не бяха сигурни дали още са част от вече потушеното въстание, или са поданици на престола.
Също и дребната подробност, че султанът е наясно за предложението на Билал, емира на Илиаз, да го предаде. А това можеше да означава сериозни проблеми за емира. И все пак нашият благороден владетел като че ли не знаеше, че Билал е на смъртно легло, нито че цената, която бе поискал емирът, за да пренасочи лоялността си, бе брак с една от полуджиновете на Ахмед. Цена, която нямахме намерение да платим, тъй като никоя от нас не принадлежеше на Ахмед. Затова смятахме да си присвоим войската на Билал по друг начин — като накараме Рахим да завземе властта от него, разчитайки на лоялността на войниците на Илиаз, които по-рано бе командвал. След такъв един безкръвен преврат Билал нямаше да е предател на султана. Но сега Рахим беше пленник редом с Ахмед. И ако искахме да застанем начело на илиазката войска, трябваше да освободим и двамата.
Сред бележките имаше една, от която кръвта ми изстина. Набързо надраскано съобщение, написано в деня на засадата срещу въстаниците. Заповед за изпращане на войници по петите на бащата на Шазад, генерал Хамад, който беше заел позиции по западната ни граница, за да отблъсква нашествия през съседната Амонпур, докато ние водехме войната. Сега, когато дъщеря му беше изобличена като предателка, той подлежеше на екзекуция заради престъпленията й. Заповедта бе изпратена преди огнената стена да обгърне града — животът на един човек беше заложен на карта само с няколко реда. А ние бяхме затворени в града, без да можем да го предупредим. Ако Шазад беше с нас, щеше да намери начин да предупреди баща си. Но нея я нямаше. А аз не можех да се добера до никого от тях. И докато тя беше в плен, баща й щеше да загине. Човекът, който рискува живота си, за да ни предава сведения. Който помогна на войниците, колебаещи се между нас и султана, да преминат на наша страна. Който помогна на съпругите на някои от войниците му, оказали се недостойни съпрузи, да се доберат до Скритата къща. Тихомълком бе работил срещу султана и същевременно бе правил всичко по силите си, за да защити семейството си, а сега щях да оставя всички тях да загинат.
— Предполагам, че тия празни приказки са просто предисловие. Не си успяла да накараш Лейла да проговори — продума Хала.
Аз изпънах крайници. Наближаваше залез-слънце и през перваза наблюдавах как хората на Изман се щурат из улиците, та да приключат набързо каквото имат да вършат, преди вечерният час да ги принуди да се залостят по домовете си. Щом слънцето залезеше, абдалите щяха да нахлуят из улиците, за да следят за спазването на вечерния час.
Хала прокара бледозлатистите си нокти през тъмните си коси.
— Не е лесно да заблудиш някого, който знае, че се каниш да го излъжеш.
Планът ни беше съвсем простичък: накарахме Хала да се вмъкне в съзнанието на Лейла и да я подлъже да ни разкрие нужната информация. Хала я биваше в подобни заблуди. Заблудила беше собствената ми леля, че съм майка ми. А днес беше заблудила целия град. Но Лейла не беше някой наивен гражданин. Прекрасно знаеше на какво е способен един полуджин.