Земята рязко се наклони под нозете ми така неочаквано, че се принудих да стисна очи и да се облегна на стената, за да не падна. От улицата продължаваха да се носят думи. Затворих очи с чувството, че султанът говори в главата ми.
— Простих ви, поданици мои, когато се съюзихте с моя син предател. Зачеркнах престъпленията ви със смъртта му. Нова зора… ново начало за предателите. — Гласът заглъхна подигравателно, обърнал думите на Ахмед срещу нас. — Но не бъркайте снизхождението с невежество. Знам кои от вас ми обърнаха гръб заради лъжливите обещания на злодеите. И е напълно по силите ми да отнема живота на дъщерите ви заради отсъствието на моята.
Наясно бях, че не лъже, не се преструва. Султанът държеше на думата си. Не знам какво съм си представяла, че ще се случи, когато отвлякох Лейла. Всъщност, докато летях към харема, изобщо не се бях замислила по този въпрос. Действах безразсъдно. Както винаги. Но този път Шазад я нямаше, за да поправи счупеното. Нито Ахмед, който да поеме последствията.
— Посланието ми е съвсем просто. Върнете дъщеря ми или собствените ви дъщери ще започнат да умират една по една още от утре — допълни гласът на султана под нас. — Решението е ваше.
Отвън настъпи дълго мълчание. Отворих очи. Долу абдалите стояха неподвижно, незрящи и безмилостни, като че чакаха думите им да проникнат в душите на хората. После машината под прозореца ни направи първата си крачка, чу се издрънчаването на дузина други метални крака върху камъка и абдалите замаршируваха обратно към двореца. Връщаха се, за да изчакат отговора на хората.
Откъснах се от стената под звуците на хиляди механични крака, които ехтяха през улиците. Стиснах пистолета и се втурнах към отсрещния край на стаята. Не се наложи да избутам Хала от пътя си — тя си знаеше накъде съм се запътила. Побърза да се отмести от вратата, която водеше към Лейла. Отворих я с трясък. Принцесата се беше приближила до прозореца, доколкото й позволяваха веригите, с които ръцете й бяха завързани за рамката на кревата. Когато влязох, тя рязко извърна глава.
— Какво, по дяволите, беше това?
Зад гърба ми Фади се разплака. Бях го събудила. Хвърлих бърз поглед през рамо. Сара ме погледна укорно, вдигна го и побърза да го изнесе от стаята.
— Ако ме беше попитала, щях да ти кажа, че не е разумно да ме отвличаш — усмихна се злорадо Лейла.
— Какво, по дяволите, беше това? — повторих и тръгнах заплашително към нея, но Лейла дори не трепна.
— Зунгвокс. — Беше ужасно доволна от себе си. — Хитро, нали? Използват го в земята на майка ми. Попромених го, за да мога да използвам абдалите. Исках молитвите на Свещения баща да се чуят из целия град, та току-виж възпрат онези идиоти, дето боготворят стената като че е божие творение, а не мое. — Тя се върна тромаво при леглото и се настани отгоре му. — Явно баща ми му е намерил друга употреба.
— Той не е от бащите, които се интересуват от дъщерите си, нали знаеш — изсъсках и сама усетих горчилката в думите си. — Просто си иска изобретателя.
— Е, ако не друго, поне му пука дали съм жива, или мъртва. — Лейла вдигна овързаните си ръце и предизвикателно отметна коса. — Можеш ли да кажеш същото за себе си?
Направих още една крачка и този път тя се дръпна назад, опря гръб в таблата на леглото. Не бях осъзнала, че още стискам пистолета, но в следващия миг пръстите на Джин пробягаха по опакото на ръката ми.
Приближил се беше зад гърба ми и широката му длан се сви върху моята, другата му ръка обви талията ми и ме дръпна назад.
— Недей — прошепна в ухото ми, така че само аз да го чуя. — Пусни го.
Разтворих пръсти и пуснах пистолета в шепата му. А когато обърнах гръб на Лейла, осъзнах, че така съм стискала пистолета, че дръжката му се е отпечатала върху дланта ми.
— Знам, че те е страх от него — подвикна Лейла зад мен, когато понечих да затворя вратата. — Така и трябва. — Тя извиси глас, за да я чувам и отвън. — Когато започнат да умират, знай, че ти си виновна.
Не й обърнах внимание. Излишно беше да ми го казва. Вече си знаех, че аз съм виновна.
Заблъсках де що намерих в кухнята и накрая открих полумухлясал самун хляб. Захванах се да късам парчета. Сара ни беше изгонила от стаята, докато успокои децата. Хала бе тръгнала да търси близнаците. Откакто се прибрахме, само спяха, като от време на време меняха формата си — най-вече в гущери и птици. Опитваха се да заемат колкото се може по-малко място в теснотията, но пък така трудно ги откривахме. А имахме нужда от тях. Имахме нужда от всички, ако искахме да съставим някакъв план, след като Шазад я нямаше, за да го направи вместо нас.