Сега разбрах какво иска да каже Тамид. Че за Лейла мисълта за живот без разум бе непоносима. Щеше да бъде безполезна за баща си, а и вече й се беше случвало да види лудостта лице в лице. Майка й бе полудяла в опит да създаде подобие на онова, което Лейла бе сътворила успешно. Нали затова Рахим се беше обърнал срещу баща си. Самата Лейла беше отнела разсъдъка на съпругите на брат си Кадир — Айет, Мухна и Узма, три завистливи, но безобидни момичета от харема, които бе принесла в жертва на машината си като опитни зайчета, отнемайки искрицата им живот, за да захрани играчката си, преди да използва пълната й сила за впримчването на джинска енергия.
Може би действително не се страхуваше от смъртта. Но със сигурност се страхуваше от умопомрачението.
— Вярно ли е? — повтори Тамид.
Хала замислено описваше бавни кръгове над златистата си уста с палеца на трипръстата си ръка.
— Не — каза накрая. — Причиних му многократно по-ужасни неща от всичко, което си чул.
Когато влязох в стаята, Лейла лежеше свита странишком. Гледката ми напомни на братовчедка ми Олиа, която вечно се цупеше за нещо в стаята ни в Дъстуок, та да привлича внимание.
— Ти какво, да не си решила пак да стреляш по мен? — измърмори Лейла във възглавницата си.
В тази поза превръзката на ръката й се набиваше на очи. Вероятно преди да я превърже Тамид беше зашил раната. Доста предвидливо — не бихме искали да умре от кръвозагуба. Макар че аз бях склонна да я оставя да се помъчи малко.
— Не — облегнах се на вратата. — Дойдох да ти дам последен шанс да запазиш умната си главица непокътната. — Седнах в края на леглото й. — Виждала ли си болен от слънцебяс, Лейла? Аз съм виждала един-единствен път — един мъж на име Базет в града, в който израснах. Имах чувството, че някой му е запалил главата отвътре, а той не може да потуши пламъка. Беснееше, бръщолевеше безсмислици, крещеше, привиждаха му се разни неща, та накрая чичо ми го застреля като куче насред улицата, за да пощади и него, и нас.
Лейла се изправи в леглото, облегната на една ръка. Дланта й потъна в малка хлътнатина във възглавницата редом до по-голямата, оставена от главата й.
— Дарбата на Хала действа почти като слънцебяс. Може да те накара да виждаш разни неща, а може и напълно да разкъса съзнанието ти, да те остави завинаги на лудостта, дори и след като престане да те измъчва. А повярвай ми, толкова ти е насъбрала, че едва я удържам.
Устата на Лейла зейна, очите й се окръглиха като на дете.
— Не можеш да го направиш! Имаш нужда от мен.
— В момента заради теб губим повече хора, отколкото можеш да ни помогнеш да спасим — казах. — А има и нещо друго. Не смятам, че баща ти е в състояние да държи града в капан завинаги. В крайна сметка обсадата ще приключи и тогава ще се измъкнем. Но ми се ще преди това да престане да убива невинни хора. Ако те върна при него с развинтена глава, хем убийствата ще спрат, хем няма да си му от полза, понеже няма да можеш да му строиш играчки. Как смяташ, дали ако изгубиш разсъдък, ще си останеш любимата му дъщеря?
Виждах я как обмисля какво ще й струва да ни каже истината.
— Къде ще отидете? — каза накрая. А после добави по-тихо: — Ще освободите ли брат ми?
Въпросът й ме свари неподготвена. Не смятах, че я е грижа за Рахим. Позволила бе да го арестуват заедно с останалите въстаници. Заклеймила го беше като предател. А сега говореше нерешително, едва ли не свенливо. От друга страна, Рахим й беше брат, единственият от многобройните деца на султана, с когото имаше обща майка.
— Такава ни е идеята.
Всъщност идеята ни беше да спасим двама от братята й, но нямаше нужда да разбира, че Ахмед е жив, нищо че сега нямаше как да предаде тази информация на баща си.
Лейла дълго дъвка замислено устна, преди да отговори.
— Има тунели. Под града — започна тя и продължи по-бързо, сякаш нямаше търпение да се отърве от предателските думи. — Трябваше някак да захраня стените с енергия. Затова баща ми нареди да изкопаят тунели от палата и прокара през тях жици, та да мога да захранвам стените с огън от машината. Жените му и децата от харема се измъкнаха през един от тунелите и избягаха с кораб преди галаните да пристигнат. Но изходите са зазидани.