През камъни щеше да е по-лесно да се измъкнем, отколкото през огън.
— Ще ти донеса карта на града, а ти ще ми покажеш откъде минават тунелите, всички до един. Знаеш, че ще разбера, ако ме излъжеш.
Погледнах многозначително ранената й ръка.
— Няма никакъв смисъл — подвикна Лейла, когато понечих да изляза от стаята. Здравата се беше разбъбрила. Не й обърнах внимание. — Дори да се измъкнете през тази стена, през другата няма как да преминете.
Спрях с ръка на вратата. Опитваше се да ме подлъже, усещах го по подигравателния й тон. Искаше да я попитам. Мигом реших, че няма да я питам нищо. Само дето се налагаше. С дребнавост нямаше да спечеля войната.
Обърнах се.
— Коя друга стена?
— Стената около затвора, в който пратиха предателите — отвърна доволно тя. Отново имаше коз. Облегна брадичка на коленете си. — Откъде според теб на баща ми му хрумна идеята да защити града с огън? — продължи с противен напевен тон.
Стената на Ашра. Сетих се за нея щом видях огнената бариера. И не бях единствената. Откакто зърнахме огнената стена, из целия град се понесе името на Ашра. Невъзможно бе да не се сетим за легендата от Свещените книги. Но нямаше начин Лейла да говори за същото. Защото това би означавало, че Ахмед и останалите бяха хвърлени в…
— Еремот — обади се Лейла и по лицето й се разстла злорадо доволство. — Пратиха ги в Еремот.
При звука на древното име ме прониза първичен ужас, дълбоко под кожата и костите ме парна безпокойство и хвърли душата ми в смут. Бях наполовина безсмъртна. И безсмъртната ми половина познаваше това място от древните дни. Безсмъртната ми половина помнеше.
Еремот бе описан в Свещените книги. Мястото, откъдето се бе появила Унищожителката на светове начело на своята армия от чудовища, мястото, където тя бе затворена след края на Първата война. Зад Стената на Ашра — огромна огнена преграда, създадена, за да удържа мрака.
— Еремот… — понечих да кажа „не съществува", но думите отказаха да излязат от устните ми.
— Съществува само в легендите — довърши Лейла вместо мен, а лицето й изразяваше смесица от страх и задоволство. — В края на цивилизацията, където никой не може да го намери. Но аз го открих. Описан е в старите книги и ако четеш внимателно, ще го намериш.
Опитваше се да ме стресне. Ала аз бях отраснала безкрайно далече от цивилизацията, а Джин въпреки това ме беше намерил.
— Имаме си начини да го намерим.
Компасът на Джин щеше да ни отведе до затвора на пленниците. Независимо дали беше в Еремот, или не.
— Е — сви рамене Лейла, — дори да го намерите, мислиш ли, че ще успеете да преминете „великата непробиваема преграда срещу злото, съградена от истинността на саможертвата, която…"
— „Която ще остане непокътната дотогава, докато смелостта на човечеството угасне" — довърших вместо нея. — И аз мога да цитирам Свещените книги.
Ашра била дъщеря на килимар, родена към края на Първата война. Духовете вече били прокудени и се криели в тъмното, спотайвали се поединично в пустинята нощем, вместо да се събират в отряди. Най-големите чудовища на Унищожителката на светове били мъртви, посечени от Първия герой и героите след него: Аталах, Сивия принц, султан Соруш и Защитника на Башиб. Унищожителката на светове била изпратена обратно в тъмнината, откъдето се пръкнала.
Но не можела да бъде задържана там завинаги. Всеки път изскачала от затвора си, за да броди и тероризира пустинята. Джиновете гледали отчаяно хората, които ги защитавали толкова дълго, и се страхували, че няма да се справят с тази последна задача. Затова обявили, че ще дарят с безсмъртие онзи човек, който успее да затвори Унищожителката на светове завинаги. Мнозина герои загинали, докато се опитвали да намерят решение.
Ашра не била герой. Била най-обикновено момиче от планинско селце, най-голямата от дванайсет деца. Прекарвала дните си в дюкяна на баща си, където му помагала да боядисва вълна, а вечер помагала на майка си да приготви вечеря за единайсетте й братя и сестри.
Докато един ден Унищожителката на светове не пристигнала в селото й.
Селяните нямали оръжия, затова запалили факли, наредили ги в кръг и се събрали в кръга, та да опазят живота си до изгрев-слънце, когато щяло да бъде възможно да побягнат.
Унищожителката на светове обиколила селото в тъмнината, обиколила и кръга на факлите. Сетне се изсмяла и с дъха си изгасила всички факли. Всички, освен онази, зад която се криели Ашра и семейството й.