Преди Унищожителката да успее да нападне, Ашра грабнала последната факла и се запалила. Човешкото тяло не гори силно, но се говори, че погълнала искра, та да запали и душата си ведно с тялото. Душата й грейнала по-ярко от тялото. И когато пламтящото момиче направило крачка към Унищожителката на светове, тя отстъпила крачка назад. Ашра направила още една крачка, после още една и още една и Унищожителката бавно заотстъпвала.
Крачка по крачка Ашра я карала да отстъпва чак до Еремот. А докато вървяла, направила както я учил баща й — сплела огнените нишки в тялото си както се плете килим, докато не се превърнали в непроницаема стена. И когато стигнали Еремот, стената вече била толкова висока и широка, че успяла да удържи дори Унищожителката на светове. Опасала входа към Еремот и затворила завинаги Унищожителката в планината.
Джиновете видели саможертвата й и спазили обещанието си. Дарили Ашра с безсмъртие, така че душата й да гори завинаги не като момиче, а като великата стена, която сътворила. Казват, че докато стои Стената на Ашра, Унищожителката на светове ще бъде нейна пленница. Падне ли стената, върху земята отново ще падне тъмнина.
Значи затова Лейла ме беше попитала дали смятаме да спасим Рахим. Не защото сърцето й бе омекнало към брат й, а защото искаше да е сигурна, че дори да наруши повелята на баща си и да ни изведе извън града, пак щяхме да се провалим. Защото между нас и целта ни се издигаше втора стена.
— Защо му е на баща ти да праща затворници в Еремот? — дори само от изговарянето на името почувствах остра тревога. — Щом е смятал да наруши обета, който даде на народа си — че ще помилва въстаниците и ще им спести смъртта, — все има и по-лесни начини да ги убие.
Лейла ме изгледа през полустиснати клепачи.
— Няма намерение да ги убива. Просто иска нещо от Еремот. А и мнозина вероятно ще умрат, докато търсят. Не е лесно да копаеш в тъмното. Но животът им и без това не струва пукната пара. Предатели!
Но аз не слушах злобното й съскане. Защото имаше едно-единствено нещо, което султанът би могъл да търси в Еремот.
— Баща ти иска да изрови Унищожителката на светове.
Навярно по-добре от всеки друг знаех, че легендите и истината често се разминават, че историите рядко казват цялата истина. Но има неща, с които човек не бива да се шегува, и Унищожителката на светове бе едно от тях.
— Не знам колко внимателно си чела Свещените книги, но има доста причини, поради които не е разумно да я пуска от затвора й. Като например факта, че ще унищожи човечеството.
— Та той няма намерение да я пуска — възрази най-сериозно Лейла. — Иска я по същата причина, поради която хвана джиновете. Баща ми е герой. Иска да приключи с нея веднъж завинаги.
Иска да я убие и да преобрази безсмъртния й живот в енергия, която да използва. Припомних си нещо, което ми беше казал някога: че времето на безсмъртните същества е отминало. Дошло е времето на смъртните, времето да престанем да живеем с легендите и магията. Това и правеше, унищожаваше легендите ни една по една, тласкаше Мираджи към нова епоха, независимо дали страната бе готова, или не. Независимо дали беше разумно да извежда такова голямо зло на повърхността на земята.
— Но без теб няма да се справи, нали така?
Злорадството на Лейла мигом се смени със страх.
— Ако ме убиеш, ще намери друг начин. Родината на майка ми е пълна с хора като мен, създатели на нови идеи и нови изобретения.
Все щеше да се намери някой, който да склони да наруши повелите на религията и здравия разум.
Не исках да я убиваме. Но не можехме да я задържим. Възможно бе да намерим път отвъд стените, но не можехме да си тръгнем, без да решим проблема с Лейла, не и при положение че всяка сутрин заради нея умираше по едно момиче.
В главата ми започваше да се оформя нещо като план. Само че ни липсваше човекът, който да ни помогне да го осъществим.
Нужен ми беше Сам.
Глава 7
Отне ми почти цял ден да издиря Сам, а това не се отрази особено добре на гнева, който таях към него. Някъде по обяд, когато ризата ми вече беше съвсем мокра от пот и косата ми бе залепнала за шиймата от горещината, започнах да се замислям за разни изобретателни начини да го убия. И когато най-после го спипах, малко преди залез-слънце, вече си бях изградила доста жива картина как среща смъртта в ръцете ми.
Имахме дяволски късмет, че Сам не бе умрял от кръвозагуба онзи път, когато се опита да се вмъкне в палата. Само благодарение на Хала и наистина голяма доза късмет успяхме да го пренесем в Скритата къща. През следващите часове настана сериозна суетня — мъчехме се да спасим чуждоземния си приятел, а също и да се приготвим за бягство, ако се наложеше. Не знаех дали не са ни проследили. Но веднъж вече бях довела султана до едно от скривалищата ни. Не исках да рискувам да се случи втори път.