— Тази вечер ще ти е нужно нещо повече от късмет, чуждоземни приятелю — обади се през смях мъж със зелена кърпа около врата. — С тия карти.
— Видял си ми картите? — Сам се удари с юмрук в гърдите в престорена изненада, сякаш го бяха простреляли. — Ах, вие, долни псета такива, измамници, вие…
Нямах време за подобен театър.
— Сам — прекъснах мелодраматичната му тирада, — вземи ми нещо за пиене. — А когато той понечи да възрази, пръстите ми се заиграха красноречиво с ръкава на ръката, преметната през рамото ми. Усещах тестето карти, пъхнато в ризата му. — Преди да кажа нещо, заради което може наистина да те застрелят. — Сам мигом схвана намека ми и аз побързах да скоча на крака и да си спестя унижението да седя в скута му.
— Господа — обяви той театрално, когато се изправи и избута стола си назад, — вашето безчестие не ми оставя друг избор, освен да се откажа от тази ръка. Но ще се завърна, когато съдбата ме целуне.
Той смигна и ме придърпа плътно към себе си. Палците на краката. Като за начало ще му счупя палците на краката.
— Виж сега какво съм намислил — започна Сам, като ме дръпна към масичката в ъгъла и направи знак на кръчмаря с два пръста. — Ти се появи точно навреме, за да ми помогнеш да спечеля с малко подлост. — Кръчмарят сложи две чаши с кехлибарена течност пред нас, като придружи моята с преценяващ поглед. Отвърнах на погледа му. — Трябва само да измислим някакъв код — продължи небрежно Сам, очевидно без да го е грижа кой ще го чуе.
— Не ти ли стига, че продаде бижутата на Шазад? Толкова ли си алчен?
Прокарах пръст по ръба на чашата.
— Не бъди такава — ръгна ме той с лакът, сякаш ми разказваше виц. — Онова приятелче ей там иска ръка и крак, за да ме измъкне оттук. — Той кимна към един от мъжете на бара, който продължаваше да ни зяпа. — А единствените, които успяват да изглеждат очарователно без крак и ръка, са пиратите. Нямам намерение до края на живота си да ям риба с кука вместо с ръка.
— Защо му е на някого да смени ръката ти с кука? — Навремето не ме болеше така главата от общуването със Сам.
Той отвори уста, като че се канеше да ми обясни някаква иноземна концепция, която едва ли щях да разбера, както правеше на срещите ни в палата, но явно размисли, защото вместо това отпи от чашата си.
— Работата е там — продължи той, обзет от странно нервно въодушевление, — че ако искам да се измъкна от този град с пълен комплект крайници, трябва да намеря какво друго да му предложа.
Хвърлих поглед към мъжа на бара. Ако този тип знаеше изход от града, аз бях албишката кралица.
— Казвай тогава какъв ти е планът. — Отместих стола си, за да не го изпускам от очи. — Дори да успееш да се измъкнеш от Мираджи, ти си дезертьор, Сам. — Дори не си направих труда да подслаждам истината. — Не знам как действат в Албиш, но тук, ако обърнеш гръб на армията, ти свалят главата от раменете.
— В Албиш ти оставят главата, за да могат да те обесят от някое високо дърво — отвърна той нехайно. — Дъб, ако има наблизо, но и ясен или тис вършат работа. И понеже би било истинско престъпление да лиша света от особата си, нямам намерение да се връщам в Албиш. Чувам, че на Йонийския полуостров има красиви жени и отбрани блюда, а и слънцето залязва от време на време, за разлика от тук.
— Какво, уцелиха те веднъж и реши да бягаш?
Всички отнесохме по един-два куршума в тази война.
Аз самата изчоплих куршум от рамото на Джин, преди още да науча името му. Имах белег през корема от рана, която едва не ме уби. Сам загуби малко кръв и ето че пак се канеше да дезертира.
Уви, май не успях да го стресна достатъчно.
— Точно така — отвърна той поучително, сякаш аз бях тази, която се държеше неразумно. — Човек, който не се страхува от смъртта, е или глупав, или лъжец. — Той наклони чашата си към мен като лък. — А аз съм твърде добър лъжец за подобни изказвания.
Разсеяно почуках чашата си с пръст и се замислих за казаното от Тамид — вероятността да изгоря жива, когато освободя енергията на Ферештех от машината.
— Рано или късно всички ще умрем, Сам. И какво? Ще продължиш да тичаш от една страна в друга, докато не умреш от нож между ребрата, понеже си преминал през чужда стена, или от отрова в чашата, понеже си прелъстил чужда жена? Не мислиш ли, че може би е време да се спреш на едно място, ей така, за разнообразие? Примерно тук, с нас.