Билал разгледа листчето, без да показва, че се е разтревожил особено. В крайна сметка Илиаз се считаше за непревземаема крепост, която пазеше единствения проход между западната и източната част на страната. Най-стратегическото място според Шазад.
— А предложението? — Това прозвуча направо отегчено.
Билал направи знак на прислужника, за да го отпрати заедно с писмото, което обявяваше присъдата му, сякаш не го взимаше насериозно. Прислужникът внимателно положи листа върху една от масичките, и без това претрупана с бележки и драсканици.
— Е? — подкани ме емирът.
Очите ми отново се стрелнаха поред към останалите в стаята.
— Предложението ми е следното: ако ни помогнете да спасим Рахим… — Анвар, войникът до Билал, видимо наостри уши при тези думи. Самото споменаване на името на капитана му го накара да изправи гръб. — … и Ахмед, ще направим всичко по силите си, за да отнемем престола от султана, и ще се погрижим владетелят на тази земя да няма претенции към вас.
Името на Рахим определено не впечатли Билал колкото Анвар. А аз смятах, че двамата са нещо като братя. Че опасността Рахим да умре, ако не му се притечем на помощ, ще го стресне.
Но Билал разпери широко ръце и посочи мъжа в албишката униформа до себе си.
— Имам ли вид на човек, който крие предателството си, Амани? Какъв владетел ще съм, ако не съм готов да се изправя пред последиците от постъпките си?
— Вероятно владетел, който не се интересува от последиците, защото вече е мъртъв.
Думите се изстреляха от устата ми, преди да реша дали да ги изрека. Готова бях да се закълна, че веждите на албишкия войник се повдигнаха леко при тази проява на несдържаност. Но Билал само се изсмя остро, а смехът му скоро премина в кашлица, която болезнено раздра умореното му тяло, разтърси го до кости. Прислужникът пристъпи напред, но Билал махна с ръка и като че ли се посъвзе.
— И смяташ, че ще захвърля страната ни на кучетата от чиста злоба?
Погледът ми отново се стрелна към албишкия капитан. Исках да проверя дали ще реагира на обидата. Но лицето му остана старателно безизразно.
— Струва ми се, че онова, което считате за съюз, твърде много прилича на окупация.
— Окупацията рядко започва с покана. — Билал отново прокара длан по покривката — тик, който очевидно не можеше да овладее в желанието да прикрие треперенето на ръцете си. — Но пък думите звучат толкова сходно, че е разбираемо защо някои по-прости хора ги бъркат.
Опитах се да не обръщам внимание на парването на срама — подиграваше се на силния ми акцент при изговарянето на последните няколко думи. Това, че не говорех като него, не ме правеше глупава.
— Беше неизбежно, Амани — продължи той с покровителствен тон. — Армията на султана при западната ни граница е напълно разбита. Носи се слух, че генерал Хамад е изчезнал и няма кой да поведе оцелелите.
Генерал Хамад. Бащата на Шазад. Изчезнал! Не мъртъв. Явно беше успял да се измъкне от войниците на султана, твърдо решени да го затворят заради измяната на дъщеря му.
— Нашият владетел и без това се затруднява да овладее страната, Амани.
Билал беше безкрайно самодоволен тук, в крепостта си. Но аз, която идвах от Изман, знаех, че никак не е разумно да подценяваш султана.
— А какви са тези заровени тела отвън? На мен не ми изглежда да сте сключили лесно съюз.
— Кратък сблъсък с глутница кошмари по склона на планината, не с моите хора. Новите ми съюзници не са така подготвени, нали са чуждоземци. — Билал ме изгледа сякаш бях дете, чиито налудничави идеи насърчаваше за собствено забавление. — Наистина ли искаш да обсъждаме разликата между сътрудничество и нашествие? Защото знанията ми по история, стратегия и езици са далеч по-обширни от твоите, мога да те уверя.
Имах чувството, че отново съм в палата, седя срещу султана и не успявам да защитя Въстаналия принц срещу покварената му логика. Шазад, която беше далеч по-начетена от мен, щеше да отвърне с някоя остроумна реплика. Ахмед, който винаги се чувстваше уверен в намеренията си, щеше да отстои позицията си по-добре от мен. А аз само стоях и поемах ударите, докато Билал с лекота разпердушинваше доводите ми.
— Капитан Уесткрофт и армията му са тук по моя покана, защото нямам никакво намерение да умра.
— Много хора се оказват мъртви, без да са имали такова намерение. — С периферното си зрение видях как албишкият капитан прокара ръка през мустаците си като да скрие усмивка.