Отпуснах се тежко в креслото, което Билал ми бе предложил — от лявата му страна, срещу капитана. Взех си лозова сармичка и я лапнах.
— Е — обърнах се към капитана на мираджински както си бях с пълна уста. Обноските ми не бяха от най-изтънчените, нещо, което Билал бе така любезен да ми припомни, така че нямаше смисъл да се преструвам. — Наистина ли ще го излекувате? Или му пробутвате тая история, за да си спечелите позиции в страната ми?
Капитанът се втренчи в мен и за миг равнодушната маска се пропука, но той побърза да я надене отново. Аз обаче не бях в настроение за игрички.
— Знам, че ме разбирате — казах. — А ако държите да се преструвате, че не схващате и дума, имам преводач, който мога да използвам. Но ви предупреждавам, че е по-досаден и от мен.
— Добре. — Капитанът се прокашля. Дори от тази едничка дума ми стана ясно, че мираджинският му е почти съвършен, акцентът му беше по-слаб даже и от този на Сам. — Надявам се да ми простите опита да ви заблудя. Не беше лично. Научих езика ви в първата мираджинска война, още преди две десетилетия, когато сегашният ви султан и галанските му съюзници спечелиха тези земи. — Той вдигна каната с вино и наля малко в прозрачна чаша. — А и жена ми настоява да използваме мираджински у дома, заради децата. Хубаво е да знаят езиците и на двамата си родители. — Той протегна чашата към мен. — Пийнете. Хубаво е.
Отпих от виното. Прав беше. Наистина беше хубаво.
А аз бях жадна.
— Значи това ви е втори опит да превземете пустинята, така ли да разбирам? След като първия път сте се провалили? Затова ли използвате Балил и се преструвате, че можете да го спасите?
— Със сигурност ще направим всичко възможно да му помогнем — капитанът ловко заобиколи въпроса ми. — Нашият друид се опитва да извлече болестта от кръвта му. Макар да е възможно вече да е проникнала в костите и при това положение… Все пак далеч нямам намерението да позволя на свой съюзник да умре така. Макар че, както сама казахте, понякога намеренията означават твърде малко, когато смъртта похлопа на вратата.
— Тогава какви са намеренията ви?
Капитанът не отговори веднага, а си наля чаша вино, та да има време да помисли.
— Госпожице Амани — каза накрая с официален тон, от който ми стана ясно, че не смята да отговори на въпроса ми. — С голям интерес изслушах всичко, което казахте на лорд Билал. Но… и се надявам да ми простите, че се изразявам така неделикатно, според нашите сведения Въстаналия принц е мъртъв.
По дяволите! Не ми се щеше да научи тази част. Но вече беше късно.
— В такъв случай сведенията ви не са достатъчно осведомени.
Капитанът прихна да се смее, но побърза да замаже смеха си с учтиво покашляне.
— Ако сведенията ни действително грешат… наистина ли смятате, че Въстаналия принц би могъл да завоюва престола?
Точно това беше въпросът, нали? Вярвах ли наистина, че Ахмед е в състояние да постигне нещо, за което баща му смяташе, че е неспособен? Вярвах ли, че би могъл да бъде водачът, от който страната му се нуждаеше, както за доброто на народа, така и за страх на враговете ни? След като здравият разум нашепваше, че една смяна на режима точно в този момент ще обрече пустинята на смърт? Но вярата е странно нещо, чужда на всякаква логика.
— Ако не го вярвах, би било изключително странно да си рискувам живота, за да се опитам да го спася.
— Така, значи — отвърна капитан Уесткрофт замислено. — Да разбирам ли, че се нуждаете от помощ, за да го спасите?
Наблюдавах го подозрително, понеже не бях сигурна накъде бие, но все пак кимнах.
— Попитахте ме за намеренията ни. — Капитанът въздъхна. — Не знам доколко сте запозната с историята на Албиш, госпожице Амани, но двете ни страни имат общ враг.
— Галанската империя.
Този враг, който в момента чакаше пред портите на Изман.
— Точно така. Вече хиляда години успяваме да отблъснем нашествието на галаните само защото държавата ни се основава на магията. Предполагам по-добре от всеки друг знаете какво означава галанска окупация за… онези, чието потекло не се състои изцяло от смъртни.
Разбирах много добре. Означаваше смърт за полуджиновете, за всеки и всичко, което смятаха за докоснато от Първо създание. Означаваше, че страната ни щеше да бъде поробена, за да служи на похода им срещу други страни, използващи магии, а градове като Дъстуок щяха да бъдат изцедени от всичко. Означаваше, че войниците ще вършеят безнаказано, ще убиват и изнасилват и ще превърнат страната ми в част от отвратителната си империя.
— Преди двайсет години мнозина побягнали от страната ви от страх от галаните — продължи капитанът. — Съпругата ми била една от тях. Тя и други като нея потърсили убежище в нашата страна, защото знаели, че от векове устояваме на враговете. Когато преди хиляда години галанската армия достигнала Албиш, въоръжена с мечове и лъкове, първата ни кралица вдигнала самата земя срещу тях. — Той издиша рязко през мустака си. — Когато Галан изпрати армада срещу нас, кралицата ни помете корабите от морето с едно движение на ръката. Но кръвта се разрежда, магията отслабва, технологиите напредват. Затова нашата кралица Хилда дойде при султана ви с такава готовност, за да сключи съюз с него по време на Ауранзеб. А той я погуби.