Помнех нощта на Ауранзеб, помнех как чуждоземните крале и кралици изгоряха в ръцете на абдалите — декларация за независимост на Мираджи от враговете, които се боричкаха на границите ни и предлагаха приятелство, скрили окови зад гърбовете си.
Дошли бяха, за да сключат съюз, а намериха смърт. Аз си мислех, че загиналите в онази нощ до един са били врагове на Мираджи. Но явно някои са били по-големи врагове от други.
— Откакто кралица Хилда загина, се носят ужасни слухове — че новата кралица, дъщеря й, не може дори да запали огън, без да припадне.
— А враговете ви имат кибрит — отбелязах.
— Именно. Изправиш ли магия срещу мечовете, магията ще спечели, без съмнение. Изправиш ли магия срещу пушки, пак имаме шанс. Но една смъртна кралица срещу могъществото на Галан… — Той се усмихна безрадостно. — Тя няма друг избор, освен да сключи съюз или да се провали. Младата кралица Елинор се готви да подпише мирен договор с Галан, брачен съюз с един от техните млади принцове. Ако договорът бъде одобрен, ще се бием редом до извечните си врагове срещу вашия султан. Сега чакаме инструкции, преди да се присъединим към галанската армия.
Внезапно всичко ми стана ясно. Бележките, надраскани върху документите, които Джин бе открил в кабинета на султана — султанът изчакваше всички вражески сили да се съберат пред стените ни и едва тогава да отприщи цялата си мощ.
— Значи вие сте подкрепленията, които галаните чакат пред Изман.
— Да — отвърна леко смутено капитанът. — Или поне част от тях. Идват и други части, от самата Галан, запътили са се към северните ви брегове — добави той някак извинително. — Градът ви ще бъде обграден.
И всички щяха да бъдат избити. Нямаха представа каква сила можеше да насочи султанът срещу тях. Но пък може би султанът не очакваше две древни армии да се съюзят срещу него. Албишката магия и галанските многобройни пълчища може би нямаше да бъдат безсилни срещу абдалите.
И в единия, и в другия случай предстоеше клане. Мираджи можеше да падне преди дори да успеем да завоюваме престола за Ахмед. Щяхме да се окажем поробени от Галанската империя.
— Но — продължи капитанът, като прекъсна неспокойните ми мисли, — още преди вашият Въстанал принц да бъде екзекутиран, в някои среди се знаеше, че ако кралица Хилда не хареса предложението на султана, ще предложи подкрепата си на Въстаналия принц в опитите му да завземе престола. — Капитан Уесткрофт се заигра с едно от златните копчета на ръкава си. — Ако сте склонна, бих могъл да изпратя вест в Албиш още днес, за да разбера дали сега младата кралица Елинор също е съгласна на съюз. Дали няма да предпочете този съюз пред това да легне с враговете ни. Образно казано. Ще имаме отговор още утре.
Това последното ми прозвуча съвсем нереално. Та Албиш беше на цели океани оттук, далече отвъд хоризонта. Явно действително разполагаха с магия, за каквато и представа си нямах.
— Значи сте готови да ни помогнете да спасим Ахмед в замяна на съюзничество?
Капитанът предлагаше точно това, за което бяхме дошли при Билал: армия. Но аз се колебаех.
Спомних си как седях срещу султана в палата над блюдо с патица, която сама бях убила. Той ме мъмреше, обясняваше ми, че светът не е устроен така просто, както твърдят въстаниците. Че Мираджи не би могла да просъществува със собствени сили. Че ако не намери съюзник, страната ще бъде победена. Тогава си играеше с мен. Но това не означаваше, че не е бил прав. В замяна на помощта да спасим страната си искаха да получат страната ни. А страната не беше моя, че да я раздавам.
От друга страна, ако не успеехме да спасим Ахмед, ако оставех албишите да се съюзят с галаните, и негова нямаше да бъде.
Преди да успея да отговоря, отвън се чу вик. В коридора, където останаха момчетата и принцесата предателка, настана суматоха. Скочих на крака, капитанът също. Отворих рязко вратата тъкмо навреме, за да видя как един албишки войник с бледокестеняви къдрици замахва срещу Сам под погледите на двама от сънародниците си.