Из и Маз се завърнаха заедно — две птици с цвят на пясък, които се стрелкаха като обезумели в небето, преди да кацнат на покрива и да се превърнат в момчета.
— Нашественици… — Из проговори пръв, останал без дъх. — Прииждат от запад.
— Сини и златни знамена — добави Маз, съвсем задъхан, гърдите му се надигаха и отпускаха мъчително.
Сърцето ми трепна. Галаните. Галаните маршируваха към града. Вечните окупатори на пустинята. Идат да си присвоят страната ни веднъж завинаги.
Ето за какво служеше стената. Не за да не ни позволи да излезем, а за да не им позволи да влязат.
Градът беше защитен. Но ние бяхме в капан.
Глава 2
Несмъртната Султима
Имало някога пустинна страна с безброй врагове и султан без наследник, който да я отбранява. Враговете идели от изток, от запад и от север, за да завземат градовете на пустинята, да поробят хората й и да отнесат оръжията й, за да водят и други войни в далечни земи.
Султанът видял, че пустинята му е обсадена от много страни, а също и че чуждата войска далеч превъзхожда неговата по численост. Поканил той вражеските крале, кралици и принцове в палата си и обявил, че иска примирие. Враговете му решили, че се предава. А той им заложил капан.
Изпратил воини, изтъкани от метал и магия, срещу враговете си и изпепелил вражеските пълководци.
Много от враговете на султана отстъпили, но обширната империя, която се простирала на север от пустинята, научила за случилото се и решила да отговори с оръжие. Воините на империята били разгневени от убийството на краля и другарите им. Затова младият принц, който трябвало да наследи престола от баща си, наредил на войските си да тръгнат към големия пустинен град и да го изравнят със земята.
Султанът чул за приближаващата опасност и изпратил много от синовете си в битка с настъпващите войски. Но султанът нямал наследник. Първородният му син загинал в ръцете на собствения си брат, Въстаналия принц, обзет от ревност и копнеж сам да се възкачи на престола.
Или така поне твърдели някои.
Други шушукали, че Въстаналия принц не бил предател, а герой. Тези мъже и жени надигнали глас, че именно Въстаналия принц трябва да защитава пустинята, не някой от синовете на султана, отгледани в палата, а истинският му наследник, завърнал се от заточение. Но още докато вражеската армия приближавала, Въстаналия принц бил заловен. И макар хората да чакали от него спасение, не успели да го спасят, когато султанът го изправил пред дръвника на палача. Защото хората от пустинята знаели, че няма значение дали е бунтовник, или предател, или герой — в крайна сметка всички сме смъртни.
Но когато секирата паднала, някои от присъстващите можели да се закълнат, че Въстаналия принц не е обикновен смъртен и че душата напуснала тялото му сред ослепителна светлина и се превърнала в огнен щит, опънат над града. Шепнели, че Въстаналия принц е откликнал на молбите им за помощ дори и в смъртта си. Точно както Ашра Благословената откликнала на молбите на пустинята хиляди години по-рано.
И наистина, когато нападателите пристигнали, открили, че пустинният град е опасан от гигантска огнена преграда. Не можели да го нападнат и жителите на пустинята славословели Въстаналия принц, задето ги защитил. Неспособни да проникнат през преградата, нашествениците обсадили града и зачакали огънят да отслабне или султанът да изпрати някого — принц или наследник, — който да поведе войската му срещу тях.
В първия ден от обсадата най-големият син на султана, изкусно владеещ боя с меч, отишъл при баща си и го помолил за честта да поведе войската му в битка срещу врага пред портата. Но султанът отказал. Не знаел дали синът му е достоен за тази чест.
На втория ден вторият син на султана, ловък в стрелбата с лък, отишъл при баща си и го помолил за честта да поведе след себе си дружина, която да засипе враговете със стрели. Но султанът отново отказал, понеже не бил сигурен дали синът му е достоен за тази чест.
На третия ден пред султана се явил третият му син, но той прогонил и него.
Минали дни, минали седмици, но така и не бил избран наследник, който да се изправи срещу врага. Хората в града започнали да губят търпение.
Накрая султанът провъзгласил, че ще избере нов наследник — онзи, който надвие останалите в изпитания. Така, както повелявала традицията в пустинята още от зората на човечеството, още от времето на първия султан.