Хората се завтекли към палата, за да наблюдават изпитанията, насъбрали се около стъпалата, за да зърнат смелчаците, един от които щял да стане новият им господар. Султанът излязъл пред народа и обявил, че макар още да скърби за първородния си син, вижда, че трябва да избере наследник за доброто на страната и хората.
Но едва-що започнал да говори и насъбралите се хора чули друг глас.
Лъже!
Глас на жена. Тя не крещяла, а шепнела. Но въпреки това я чули съвсем ясно, сякаш говорела право в ушите им. Или може би в главите им.
Заобръщали се смаяно хората, затърсили жената, дръзнала да заклейми с такива думи величайшия им владетел, и съгледали гледка, на която не знаели да вярват или да не вярват. Жената стояла не сред тях, а пред тях и държала отрязаната си глава в ръце.
Там, където трябвало да бъде главата й, шията й завършвала с кървава резка.
Онези, които я разпознали, зашепнали на другите и скоро през цялата тълпа преминал слухът, че пред тях стои не друга, а благословената султима. Невярната съпруга на вече мъртвия султим, екзекутирана по заповед на съпруга си.
Завърнала се била от света на мъртвите.
И макар устните й да не помръдвали, всички я чували как говори.
Лъже, повторила тя, и косите й се разпилели върху пръстите й, докато гледала обвинително към тълпата. А лъжата е грях.
Едва проговорила и небето притъмняло. И когато хората на Изман вдигнали взор, могъща пясъчна буря се надигнала над града и скрила слънцето, хвърлила палата в сянка, а благословената султима заблестяла още по-ярко. Хората се свили пред яростта на бурята, надвиснала над главите им като брадва, която всеки миг можела да се стовари и да ги избие пред очите на момичето, точно както самата тя била убита пред техните очи. Свлекли се на колене и замолили за пощада, макар да не знаели на Бог ли да се молят, или на мъртвото момиче.
Но мъртвата султима не искала молитви. Искала истината.
Не Въстаналия принц погуби наследника, издигнал се ясен и звънлив гласът й над надигналия се вятър.
Беше собственият му баща. Окървавената й ръка се изпънала напред и посочила султана, застанал на своя балкон високо над хората. Главата й се търкулнала от ръцете и паднала на земята, а очите й се впили гневно в него. Гласът й дори не трепнал. Уби сина си най-хладнокръвно, точно както уби братята и баща си. А сега стои пред вас и се преструва, че сърцето му е изпълнено с горест, докато се готви да изпрати и други свои синове на сигурна смърт от ръката на нашествениците, които сам доведе пред портите ни.
Паднали на колене пред това смайващо видение, жителите на Изман й повярвали. Та нима мъртвата можела да лъже?
Тогава султимата вдигнала главата си от земята и я обърнала с очи към принцовете, наредени зад гърба й. Един паднал на колене. Друг вдигнал лък и забил стрела в окървавените й гърди. Стрелата минала през мъртвата султима като през вода и се забила в пръстта зад нея.
Султимата я изгледала невъзмутимо и пак се обърнала към принцовете, безпомощни пред думите й.
Новият султим няма да бъде избран измежду тази глутница недостойни принцове. Истинският султим вече е избран и аз идвам да ви предупредя.
По-късно някои от присъстващите щели да разказват как прегърнала главата си сякаш била детето, което й отнели, детето, което било не от съпруга й, казвали някои, а от истински джин. Какво по-естествено от това джиновете да изберат майката на едно от децата си за вестоносец от техния свят!
Въстаналия принц е истинският наследник и той трябва да се възкачи на престола. Ако ли не, страната ни ще остане без султан. Ще падне жертва на войни и завоеватели и на войската, дето дебне пред портите ни. Ще бъде разкъсана и обезкървена от враговете ни.
Султанът носи единствено мрак и гибел. Само истинският наследник на Мираджи ще донесе мир и благоденствие.
От тълпата се надигнали викове, но не успели да заглушат следващите й думи.
Въстаналия принц ще се надигне отново.
Ще донесе нова зора. Нова пустиня.
Глава 3
Отгоре Изман изглеждаше съвсем другояче.
Стоях на ръба на купола на главния молитвен дом и наблюдавах тълпата, събрала се за султимските изпитания. Затова и бяхме избрали това място — да следим какво ще се случи, но беше дяволски неудобно.
Плъзнах се, колкото посмях, по тясната издатина, за да виждам по-добре разиграващата се долу сцена. Залитнах леко, подмамена от притегателната сила на земята, и Джин инстинктивно ме сграби за ръката, задържа ме, преди да политна към смъртта стотици стъпки надолу.