— Май няма да е много честно — отбеляза нехайно той.
Беше поне два пъти по-тежък от Шазад, широките му плещи се набиваха на очи на фона на крехката й фигура — още по-крехка след престоя в Еремот.
— Хич даже няма да е честно — подхвърли Джин отстрани.
Събрали се бяхме в кръг и наблюдавахме очаквателно.
— О, приятелю! — Сам тупна момчето по гърба. — Ужасно съжалявам за загубата ти.
— Загубата ми ли? — изненада се младият глупак.
— Загубата на достойнството ти — довърши Сам, усмихна му се съчувствено и се дръпна назад.
Наивникът скочи срещу нашия генерал, размаха непохватно юмруци, впрегна цялата си груба сила. Шазад се движеше като стрък трева през бистра вода, насочила вниманието към тромавите му крака. С танцувална стъпка се изплъзваше от юмруците му и след миг стъпалото й намери глезена му. Младежът се просна на земята и тя се озова отгоре му, притиснала нож към гърлото му. Цялата битка продължи по-малко от три секунда.
— Мъртъв си — заяви тя.
— Не е честно!
Момчето дишаше тежко и се извиваше под опряното в гърдите му коляно. Имах чувството, че Шазад натиска малко по-силно, отколкото бе необходимо. Вероятно за да му втълпи по-ясно как стоят нещата.
— Нали сам каза, че няма да е честно. — Шазад скочи на крака и прибра ножа.
Момчето също се изправи със залитане. Разбрах, че се кани да й се нахвърли със секунда закъснение — нямаше време дори да извикам предупредително. Но Шазад не се нуждаеше от предупреждение. Сграбчи ръката, стрелнала се към рамото й, приклекна леко, за да го извади от равновесие, и се хвърли на земята. Младежът се превъртя през тялото й и се просна по гръб в прахоляка.
— Освен това, във войната няма нищо честно. — Шазад се обърна и го остави да кашля. — Но ако искате да видите честен бой…
Тя се огледа и очите й се спряха на Джин. Кимна му да се приближи. Той пристъпи на импровизираната арена и смъкна ризата си. Зърнах как от другата страна на кръга едно от момичетата, изявили желание да се бият за Ахмед, свежда смутено очи, но после не устоява и вдига глава, а веждите му се стрелват нагоре.
Джин изглеждаше достатъчно впечатляващо и с риза, но гол до кръста бе истинска грамада от мускули и татуировки. Стегна рамо и компасът, изрисуван върху кожата му, заигра под мускулите.
Пъхнах пръсти в уста и изсвирих одобрително. Той се разсмя и ми смигна през рамо. Не помнех кога за последен път сме се чувствали така безгрижни, не помнех кога за последен път сме били всички заедно. Изправени не срещу смъртта, а срещу живота.
— Ако вземат да се претрепят един друг — Сам се плъзна до мен, — ще можем ли най-после да престанем с преструвките и да бъдем заедно?
В началото никой не посегна към другия, двамата се оглеждаха внимателно от безопасно разстояние. Безброй пъти ги бях виждала да се бият, но никога един срещу друг. Спомних си, че заедно бяха тренирали Ахмед. Навремето, още преди султимските изпитания, когато трябваше да се бие с Кадир. Познаваха се. Никой нямаше да допусне грешката да избърза.
Шазад посегна първа, замахна право срещу Джин. Той парира удара й с предмишница и сам се прицели в ребрата й, но тя пъргаво се извъртя и отскочи назад. И още преди да си поеме дъх, се прицели към челюстта му, но той се наведе и избегна юмрука й, хвърли се наляво, за да атакува на свой ред, ала тя се хвърли на земята и се изтърколи далече от ръцете му.
Движенията им бяха толкова пъргави, че пред очите ми всичко се размазваше. Тя беше по-бърза. Той — по-силен.
Накрая всичко приключи толкова бързо, че едва не пропуснах развръзката. Шазад се промъкна гъвкаво зад Джин, приклекна под замахналата му ръка и внезапно собственият му нож се оказа опрян в гърлото му.
Измъкнат от колана му, без дори да усети. Ръката ми инстинктивно посегна към ножа на Заахир на хълбока ми и усещането за безгрижие рязко ме напусна.
Но Джин се разсмя, Шазад го пусна и му подхвърли ножа.
— Други желаещи?
Тя разпери ръце. Никой не пристъпи. Вероятно щеше да се наложи здравата да тренира с новобранците, но пък беше излишно да се тревожи дали ще я последват в бой.
— Синеоки бандите — подвикна Самир с блесналите очи на човек, който не осъзнава, че битката означава кръв. Смърт, а не приключение. — Ще се биеш ли и ти с нея?
— Това вече няма да е честно — обади се Шазад.
— Така си е — съгласих се.
Шазад се извърна и изгледа многозначително пистолета ми. Смигнах й.
Тя извади нещо от джоба си — портокал, взет рано сутринта от сандъка в планината. Запокити го с все сила нагоре и портокалът описа дъга във въздуха. Проследих полета му с дулото на пистолета и точно когато достигна най-високата си точка, стрелях.