— Това е новият ми дар за теб, дъще на Бахадур.
И преди да успея да се дръпна, той ме целуна. Но не като смъртен мъж. Устата му не беше от камък, беше от огън. Опари устните ми. После всичко приключи.
За миг, преди да се отдръпне, нещо се смени в изражението му. Самоувереността отстъпи на онова объркване и лудост, които бях зърнала в планината. Сетих се какво ми беше казал. Че приличам на нея. На Първия герой. Живял беше със смъртните точно толкова дълго, колкото и другите джинове, но не и сред тях. Чувствата му не бяха притъпени от времето, от смъртта на хиляди хора, както при тях.
— Какво беше това? — вдигнах ръка към устата си, но устните ми не бяха по-горещи отпреди.
— Дарът на живота. — Прегръдката му не носеше усещането на топла кожа, а на въздух и камък и огън. — Не можеш да го задържиш за себе си. Но можеш да го предадеш на друг и ти обещавам, че този човек ще доживее до дълбока старост.
Първо ми бе дал възможността да убия някого, а сега — да спася някого. Да спася Ахмед.
Или Джин. Егоистичната мисъл се прокрадна в главата ми, преди да успея да я прогоня.
А после ми хрумна нещо друго. Билал. Ако можех да му предам целувката, щяхме да превземем Илиаз, без да пролеем и капчица кръв. Можех да направя така, че Билал да избегне смъртта.
Глава 30
Мразя морето.
Отплавахме на следващата утрин. Хейтам ни предостави един от корабите си и екипаж, който да го управлява.
Последния път, когато пътувах с кораб, бях упоена, пленница на път за палата. Както скоро установих, липсата на окови не променяше особено положението. Палубата не спираше да се клати, а в момента, в който изгубих сушата от поглед, ме обзе странно безпокойство. Още първата вечер Ахмед ме намери под палубата, завряла глава в едно ведро. Седна търпеливо до мен с ръка на гърба ми, докато аз изливах съдържанието на стомаха си в кофата.
Изчаках да съм сигурна, че повече няма какво да повърна, преди да го заговоря. Но така и не посмях да вдигна глава от кофата.
— Как ме намери? — Думите имаха вкус на жлъчка.
— Сам те издаде. — Бавно вдигнах глава и Ахмед ми подаде мях с вода. Поех го с треперещи ръце, изплакнах уста и плюх в кофата. — Каза, че днес не те бил виждал да сложиш и залък в устата.
— Да се чувствам ли поласкана, че е успял да откъсне очи от Шазад достатъчно дълго, та да забележи и някой друг? — Отлепих от лицето си влажен кичур от все още твърде късата си коса.
— Вземи. — Той ми подаде гладко зелено листо. — Сдъвчи го. Ще ти помогне. Взех малко от Свещения баща в Тиамат. Реших, че може да ни потрябва. И на мен ми беше трудно да свикна навремето.
Предпазливо захапах листото. Вкусът не беше неприятен — едновременно сладникав и прохладен върху езика ми. Задъвках бавно. Като че ли взех да се поокопитвам.
— Когато бяхме в Сази, каза, че не те питаме за нищо. Сега искам да те попитам нещо — започна Ахмед след дълга пауза. Ако имаше навика да си служи с хитрост, щях да реша, че нарочно е дошъл да ме търси, когато съм най-уязвима. Но Ахмед не беше такъв човек. — След като всичко това приключи, не смятам да завзема престола.
Сепнах се.
— Какво?
— Поне не и както го е завзел баща ми — побърза да поясни Ахмед, преди да съм го нахокала. — Не със сила, не и без да дам на хората възможност да изберат кой да ги управлява. Права беше онзи път в Сази — редно е да се вслушвам в хората, които познават пустинята. Ще проведа избори. Както правят в Йонийските републики, та хората сами да си изберат владетел. Всеки мъж или жена, който смята, че ще е по-добър владетел, може да даде името си, и ако хората решат, че друг е по-достоен от мен, ще гласуват както подсказва сърцето им.
Зяпнах го, докато се мъчех да осмисля казаното.
— Защо ми го казваш?
— Защото — той разтърка замислено белега на челото си, имаше такъв навик, когато размишляваше — искам да знам какво мислиш.
— Защо?
Отбелязах си наум, че изреченията ми не са изречения. Ако ме слушаше някой, би казал, че не мога да си вържа ботушите, камо ли да съветвам владетел. Но преди няколко дни наистина бях казала на Ахмед, че не знае всичко. Че трябва да се вслушва в мен.
— Амани, ти познаваш тази страна по-добре от който и да е друг от въстаниците. Мислиш ли, че ще се получи?
Замислих се.
— Ами султимските изпитания? От незапомнени времена с тях се избира следващият владетел. Трудно е да прекъснеш такава традиция.