Едва дишах от болка, но все пак чух как Рахим се провиква.
— Живи ли сте?
— Който е мъртъв, да се обади — добави Сам.
Шазад се разсмя. Аз също. Прихнах и дълго не спрях да се смея.
Защото всичко това бе абсурдно и невъзможно. Но все пак се бях справила. И все още бяхме живи.
И бяхме почти на финала.
Глава 32
Вдигнахме лагер по средата на склона, край последното село преди крепостта на Илиаз. Нямаше начин Билал да не знае, че приближаваме, но въпреки това не срещнахме съпротива. Хората от селцето познаваха Рахим от службата му при бащата на лорд Билал и докато се катерехме нагоре, наизлязоха да го погледат. Когато спряхме за през нощта, местните го приеха като отдавна изгубен син. Цялото село излезе, всеки понесъл я поднос с храна, я кана от виното, с което Илиаз така се гордееше. От седмици нямало новини от крепостта, разказваха хората. Според някои Билал бил мъртъв.
— Не е мъртъв — казах аз, вдигнала глава към крепостта над нас.
Виждах каменните кули през цепнатините в скалите, виждах сенките им върху зелените лози, засадени наоколо. Щяхме да стигнем горе още преди пладне на следващия ден. Билал все още беше жив. И аз можех да запазя живота му. Нямаше да се налага да обръщаме войската му срещу него.
Не бях казала на никого за дара на Заахир. Дори на Шазад. И аз не знаех защо. Но беше крайно време да кажа нещо — Рахим вече пресмяташе как най-добре да подходим към крепостта. Пресмяташе колко войници биха сложили оръжие още щом го видят. Отвън се чу гласът на малко момиче.
— Не! — крещеше детето. — Трябва да говоря с него!
Всички изскочихме навън. Момичето, на не повече от осем години, със стегнато сплетена плитка, увита около главата, се бореше и пищеше в ръцете на пазачите пред къщата, в която се бяхме настанили.
— Трябва да говоря с командира! Моля ви!
— Мара! — Рахим излезе на малкия селски площад, така че да вижда детето, което изви шия щом чу името си.
— Командир Рахим! — момичето понечи да тръгне към него, но един от въстаниците го спря. — Пусни ме! — то се обърна и с цялата сила на слабичкото си тяло скочи върху крака му.
Въстаникът го изпусна и от устата му се изля дълъг низ псувни, крайно неподходящи за ушите на дете. Не че детето го слушаше. Вече тичаше към нас.
— Харесва ми това девойче — отбеляза Шазад. — Дано да е на наша страна.
— Аз я научих на тая хватка — обади се Рахим с известна гордост в гласа.
Не беше трудно да си представя как я учил на всевъзможни неща. Отделен от собствената си сестричка, за която бе готов на всичко, Рахим явно бе намерил друго дете, с което да замести Лейла. Когато Мара спря до него, той приклекна, за да я гледа в очите.
— Трябва да помогнеш! — Детето дишаше тежко, лицето му пламтеше. — Тичах през целия път. Ще ги убие! Ще ги убие всичките!
Рахим я погледна смръщено.
— Кой?
— Лорд Билал. — Детето преглътна, задавено от желанието си да изрече вестта колкото може по-бързо. — Знае, че идвате. Знае, че не може да се бори с вас. При него има едно момиче, казват, че била принцеса, което от седмици му шепне ужасни неща в ухото. — Лейла, помислих си аз. Проклета да е! Отвлекли я бяхме от Изман, за да не създава неприятности, но ето че пак си беше показала рогата. — Ще отрови целия гарнизон, за да не можете да го обърнете срещу него.
Зяпнахме от изненада, докато грозните думи на детето постепенно проникваха в съзнанието ни. А после скочихме като един.
Навързахме нещата в крачка.
Мара работеше в кухните на лорд Билал и имаше брат, млад войник в командата на Илиаз. Лорд Билал забелязал приближаването ни. Да ползваш кораб като таран не остава незабелязано. Обявил на гарнизона си, че същата вечер ще има гощавка в наша част.
Мара запретнала ръкави в кухнята заедно с друга слугиня. Момичето било ново. Не знаело, че не бива да опитва виното. А може би се полакомило. Само след минути се строполило мъртво в нозете на Мара.
Явно Билал бе решил, че щом няма да му предоставим жена полуджин, та да си спаси живота, тогава няма да ни позволи да вземем войската му. Готов беше да погуби стотици хора от чиста злоба.
Тръгнехме ли пеш, нямаше да успеем навреме. Джин, Сам, Шазад и аз се пръснахме да дирим Из и Маз, а Ахмед отиде да даде нареждания на войниците. Рахим остана с Мара. Издирихме близнаците, обяснихме им набързо какво ни чака и двамата мигом приеха формата на гигантски птици рух. Шазад грабна оръжията. Улових подхвърления пистолет почти без да гледам, а Джин ме изтегли върху гърба на Маз.