Когато героят на популярния роман се къпе, той и това върши някак свръхчовешки. Никога няма да го срещнете в басейна, той се къпе направо в открито море. С бански костюм, но без спасителен пояс, той по няколко часа плува и се гмурка във водата като риба. Постепенно го заобикаля публика в лодки и героят я забавлява, като произнася цели монолози, декламира стихове и подхвърля разни остроумни (но в повечето случаи плоски) шегички. Естествено публиката е във възторг. Нека обаче някой друг се опита да извърши същото при тия условия — той веднага би се запознал с вкуса на солената вода. Самите вълни отбягват този франт и не се решават да му създават каквато и да е неприятност.
Когато играе билярд, той винаги дава на противника си четиридесет точки аванс и въпреки това пак го побеждава. Впрочем той дори не играе, а само показва как трябва да се играе — с такава изумителна небрежност нанася ударите. Той почти не гледа топките и едва се е прицелил само, а те се насочват вече натам, където трябва. Когато всички се възхищават от майсторството му, героят небрежно съобщава, че преди пет години, като бил в Австралия, от нямане какво да прави се забавлявал малко с билярд, но оттогава не бил похващал щека, пък и билярд не бил виждал изобщо.
Никога няма да го видите да се занимава с гимнастика, но по някакво чудо мускулите му усилено се развиват и за кратко време става първи юначага — и то такъв, че когато конят му например откаже да прескочи високата ограда, той слиза, грабва го и го прехвърля от другата страна, а след това с един скок се намира върху него. Ако масивната дъбова врата не се поддава на усилията на десетина нормално силни мъже, достатъчно е героят да я натисне леко с рамо, за да се превърне тя на трески. Когато той с презрение отправя предизвикателство към най-прочутия дуелист в цяла Европа, човеколюбието те кара да извикаш на този предварително осъден на смърт човек: „Какво правиш, нещастнико! Та твоят противник е герой на популярен роман. Чуй приятелския ми съвет: постарай се да се измъкнеш по някакъв начин от тази беда. Бягай в Америка, в Австралия, пък и по-далече, ако можеш. Да се сражаваш с шпага или с каквото и да било друго срещу този герой, значи сам да се обречеш на смърт. Та това е истинско самоубийство!“
Когато на героя на популярния роман му хрумне да вкуси духовна храна, той отива в библиотеката и направо иска Платон или Аристотел, ръководен очевидно от някакъв инстинкт за вътрешно сродство. В библиотеката имат Платон и Аристотел в превод, но героят иска да ги чете в оригинал и затова с помощта на речника ги превежда обратно на старогръцки. И върши това, сякаш си играе, без никакво усилие. Като свърши с Платон и Аристотел, а пътем и с другите елински мъдреци, той преминава към латинските класици и се оправя сред тях с наистина гениална лекота.
Завършил криво-ляво средно училище, той постъпва в университета, но и там не се занимава с учене, защото няма никаква нужда от това — знанията сами се вливат в главата му без никакви усилия от негова страна. Как да не му завиждам, когато аз от сутрин до вечер трябваше да вися на лекции и над книги, без да извлека кой знае каква полза въпреки цялото си усърдие! А героят, вместо да учи, се забавлява с измисляне и осъществяване на такива номера, заради които негероите биват изхвърляни от храма на науката. Героят обаче винаги се отървава леко. Професорите, изглежда, го обичат и се възхищават от него тъкмо защото не учи, а се занимава с дяволии. Самите почтени представители на науката намират може би, че героите на популярните романи не могат и да бъдат други.
Две седмици преди изпитите героят връзва главата си с мокра кърпа, а когато това не помага, започва да пие силен чай в големи чаши и тогава непременно получава първата награда на университета.
Отначало и аз вярвах в благотворното въздействие на мократа кърпа и силния чай, но се измамих жестоко. Боже мой, в какво ли само не вярвах в дните на моята младост! От тогавашните ми вярвания можеше да се състави солиден том от енциклопедия за „полезни“ знания. Не ми е известно дали някой автор на популярни романи се е опитвал да работи с мокра кърпа на главата, но аз съм опитвал. Трудно е човек да върши нещо дори със суха кърпа около главата — това е присъщо на източните народи, защото са привикнали, но за европееца е почти невъзможно. С мокра кърпа на главата у нас може да работи само пригоденият към това герой на популярния роман. Всяка минута мократа кърпа се развързва, закрива ти очите и ти напразно се опитваш да освободиш главата си от неприятната, хладна и лепкава тъкан, която плътно обгръща врата ти. С часове стърчиш пред огледалото, за да търсиш начин да закрепиш на главата си тази мокра превръзка, която непрекъснато се смъква ту на челото, ту на врата. После се връщаш при книгите си в отвратително състояние на духа. Водата капе върху носа ти или се стича на струйки по гърба. И докато не се сетиш да хвърлиш кърпата и да се изтриеш хубаво, не можеш да свършиш никаква работа. Силният чай пък винаги ми е причинявал стомашно разстройство и безсъние.