И над всичко това слънцето, с неговата разрушителна мощ, сеещо смърт сред посевите, смаляващите се водни запаси и скритата под няколко стъпки пепел земя… Дори изблиците на лава, които бе спряла, се подновяваха и по този начин запушването на саждивите кратери се оказа временно решение. Промяната не беше към добро. Сега, когато планините не можеха да изригват, земята се покриваше с огромни цепнатини, през които изтичаше магмата — горящата кръв на планетата.
„Колко още имаме да учим! — помисли си Вин. — Гибелта е разполагала с векове, за да подготви плановете си. Предугаждала е идеите ни дори когато сме смятали, че постъпваме особено хитро. Какъв смисъл да скриваме хората под земята, след като там ще измрат от глад?“
Обърна се към Гибелта и усети в нея омраза, която й се стори несъвместима със силата, която притежаваше.
Това нещо бе готово да унищожи всичко, което Вин познаваше… всичко, което обичаше. То не разбираше думата обич. Ако градеше нещо, бе само за да може после да го разруши. В този момент Вин промени по-раншното си решение. Никога вече нямаше да мисли за Гибелта като за живо същество. Така само й придаваше уважение, което тя не заслужаваше.
И понеже не знаеше какво друго да направи, нападна.
Не беше сигурна как точно го направи. Просто се понесе към Гибелта, изправи силата си срещу нейната. Помежду им възникна триене, сблъсък на енергия, който причини терзания на божественото й тяло. Гибелта извика и когато се смеси с нея, Вин позна мислите й.
Гибелта беше объркана. Не очакваше, че Съхранението е способно да напада. Изненадващият ход на Вин твърде много наподобяваше разрушение. Гибелта не знаеше как да отвърне, но също хвърли силата си срещу нея, просто по рефлекс. Съзнанията им се сблъскаха. Накрая Вин отстъпи, наранена и отблъсната.
Силите им бяха твърде изравнени. Противоположни и същевременно сходни. Като аломантия.
„Противопоставяне — прошепна Гибелта. — Баланс. Скоро ще се научиш да го мразиш, предполагам, макар че Съхранението така и не го направи“.
— Значи това било тялото на бога? — попита Елънд, докато въртеше между пръстите си топче атиум. Пусна го в шепата си, при това, което му бе дал Йомен.
— Да, ваше величество — потвърди Сейзед ентусиазирано. Не разбираше ли колко е тежко положението им? Съгледвачите на Демоа докладваха, че армията на колосите е вече съвсем близо. Елънд бе разположил отряди на подходите към Родината на кандра, но си даваше сметка, че шансът да задържи колосите е нищожен.
— Гибелта не може да не дойде за него — продължи Сейзед. Намираха се в облицованата с метални листове Палата на Завета, мястото, където кандра бяха събирали в продължение на хиляда години атиума. — Този атиум е част от нея. Него е търсела през цялото време.
— Сейзед, не забравяй, че идват няколкостотин хиляди колоса, готови да ни прережат гърлата — рече Елънд и му подаде едното топче. — Предлагам да й го предадем.
Сейзед пребледня.
— Да й го предадем? Ваше величество, моля да ме извините, но това би означавало краят на света. Незабавно. Сигурен съм в това.
„Ама че работа“ — помисли си Елънд.
— Всичко ще е наред, ваше величество — добави Сейзед.
Елънд се намръщи, втренчил поглед в терисеца.
— Вин ще дойде — обясни Сейзед. — Тя е Героят на времето — ще се появи, за да спаси народа си. Не виждате ли как се подрежда всичко? Такъв е бил планът. Вие идвате, намирате ме в нужния момент… И същевременно довеждате хората в пещерите, на сигурно място… Всичко съвпада. Тя ще дойде.
„Интересно време е избрал да възвърне вярата си“ — помисли Елънд и претърколи топчето на Йомен между пръстите си, докато обмисляше ставащото. Чуваше шепот откъм коридора. Хората там — териски стюарди, скаа водачи, дори неколцина войници — ги чуваха. Елънд долавяше тревогата им. Знаеха за приближаващата се армия. Елънд погледна към тях и видя, че Демоа си пробива път през тълпата.
— Войниците са разположени на постовете, милорд — докладва генералът.
— На колко души можем да разчитаме?
— Аз доведох двеста и осемдесет — отвърна Демоа. — От града дойдоха петстотин. И още сто граждани, които въоръжихме с чуковете на кандра и с каквото намерихме. А трябва да охраняваме четири входа.
Елънд затвори очи.