Посегна, докосна мъглата и го изпълни невъобразима сила. Силата на стабилността. Недалеч от него вторият труп — този на непознатия — също изпускаше нещо. Черен дим. Сейзед посегна с другата си ръка, докосна дима и усети друга сила — някак агресивна. Силата на промяната.
Терисецът коленичи изумен между телата. И едва сега всичко започна да му се изяснява.
„В пророчествата никога не се уточнява родът — помисли си той. — За да могат да се отнасят както за мъже, така и за жени. Или може би… защото Героят не е нито едно от двете?“
Изправи се. Слънчевата светлина над главата му изглеждаше несравнимо по-слаба от двете сили — сходни и същевременно противоположни, — които го обгръщаха, изпълваха го.
„Героят ще бъде отхвърлен от сънародниците си — помисли Сейзед. — Но той ще ги спаси. Не е воин, макар че ще трябва да се сражава. Не е роден крал, но ще стане крал. — Отново вдигна глава. — Такъв ли е бил планът ти от самото начало?“
Посегна към силата, но веднага се отдръпна. Как би могъл да използва подобно нещо? Та той бе само човек. В краткия миг, когато я докосна, вече знаеше, че няма надежда да я приложи. Нямаше нужната подготовка.
— Не мога да го направя — каза с напукани устни, загледан в небето. — Не зная как. Не мога да направя света такъв, какъвто е бил — никога не съм го виждал. Ако взема тази сила, ще направя като лорд Владетеля и ще влоша нещата още повече. Аз съм само човек.
Колосите викаха от болка заради жегата. Горещината беше непоносима. Дръвчетата около Сейзед започнаха да избухват в пламъци. Той знаеше, че само допирът до двете сили го държи жив, но не смееше да ги приеме в себе си.
— Аз не съм Героят — прошепна, все още обръщайки се към небето.
Ръцете му блещукаха със златисто сияние. Металоемите на китките му отразяваха слънчевите лъчи. Толкова дълго бяха негови верни спътници. Неговото познание.
Познание…
„Словата на пророчеството са съвсем недвусмислени — осъзна той внезапно. — Там се казва… казва се, че Героят ще носи бъдещето върху ръцете си. Не на раменете. Не в ръцете. А върху тях.
В името на забравените богове!“
Пъхна ръцете си в двете мъглявини и улови силата в тях. Пое я в себе си, усещаше как изпълва тялото му и разпалва в него огън. Плътта и костите му се изпариха, но в същия миг той отвори медноемите си и прехвърли всички познания от тях в разширяващото се съзнание.
Медноемите, вече празни, паднаха заедно с пръстените на земята, до телата на Вин, Елънд и Гибелта. Сейзед отвори очи, големи колкото целия свят. Държеше в себе си сила, равняваща се на силата на сътворението.
„Героят ще има силата да спаси света. Но той също така ще притежава и силата да го унищожи. Ето какво не разбрахме. Той няма да носи в себе си само силата на Съхранението. Ще му трябва и тази на Гибелта“.
Двете противоположни сили. Докато ги привличаше в себе си, те заплашваха да се унищожат взаимно. Но той успяваше да ги задържи разделени, защото имаше точна представа как да ги използва. Стига да пожелаеше, те можеха да се докосват, без да се унищожат. Защото тези две сили бяха използвани за създаването на всичко. Ако се биеха, те унищожаваха. Ако се прилагаха заедно, създаваха.
Всичко си заставаше на мястото. Хиляда години Пазителите бяха събирали познания и ги бяха съхранявали в медноемите си. Бяха предавали знанията си от Пазител на Пазител, всеки от тях съоръжен с целия обем познания, за да може да го прехвърли на друг, когато бъде необходимо. И Сейзед притежаваше всички тези познания.
И в момента на промяната той разбра всичко. Видя планове, указания, тайни. Хората вярваха, откакто се бяха появили на бял свят, и в тези техни вярвания Сейзед откри отговорите, които търсеше. Скъпоценни камъни, скрити от Гибелта във всички религии на човечеството.
Ето например народът, известен като бенети. Те смятали картографирането за изключително сериозно занимание. Сейзед си спомни, че веднъж бе разправял за тях на Келсайър. От техните подробни карти и скици бе придобил представа за това как е изглеждал светът някога. Използва силата си, за да възстанови континенти и океани, острови и брегови линии, планини и реки.
А после се обърна към нелазанците. Те се прекланяли пред звездите, наричали ги Хилядата очи на бога Трел, който ги гледал. Сейзед си припомни как предлагаше тази религия на младата Вин, докато тя трябваше да изтърпи първата си фризура като нов член на групата. От нелазанците Пазителите бяха възстановили и записали звездните карти — въпреки че учените ги смятаха за безполезни, тъй като след Възнесението вече не бяха верни. Но именно от тези карти и от моделите и движенията на планетите в слънчевата система Сейзед успя да определи точната орбита, на която се е намирал техният свят. И върна планетата на старото й място — без да използва прекомерна сила, както бе направил навремето лорд Владетеля, тъй като разполагаше със съответната схема за плавно преместване.