Героят на времето

И двамата бяха мъртви.

Дух коленичи до тях.

Огледаха телата, с напразната надежда, че двамата са живи.

Малко встрани Дух видя и нещо друго — голяма подвързана с кожа книга.

Взе я и я отвори на първата страница.

„Аз, за зла участ, съм Героят на времето“ — пишеше там със ситни, внимателно изрисувани букви. Почеркът му беше познат. Докато прелистваше страниците, отвътре изпадна листче. Дух го вдигна. От едната страна имаше избеляла рисунка на цвете — същата, за която се бе сетил преди малко. От другата — бележка, написана с познатия почерк:

„Дух — пишеше там, — опитах се да ги върна, но изглежда възстановяването на телата не води и до връщане на душите. Предполагам, че с времето ще започна да се справям по-добре. Но бъди спокоен, разговарях с нашите приятели и те са напълно щастливи там, където са. Предполагам, че са си заслужили почивката.

В тази книга има кратко описание на събитията, довели до умирането и възраждането на този свят, заедно с някои мои научни, философски и исторически разсъждения относно това, което се случи. Ако погледнеш надясно, ще откриеш в тревата още няколко книги. Всъщност доста повече от няколко. В тях дума по дума са описани всички познания, които се съдържаха в моите металоеми. Нека тези знания от миналото не потънат в забрава.

Предполагам, че построяването на този свят ще е трудно — но все пак по-лесно, отколкото да се живее под гнета на лорд Владетеля или да оцелееш, когато Гибелта се опитва да унищожи света. Сигурно ще се изненадаш колко много хора са успели да избягат в скривалищата. Рашек е подготвил старателно този ден. Той е страдал много от ръката на Гибелта, но е бил добър човек, с благородни намерения.

Ти се справи добре. Знай, че съобщението, което прати по капитан Горадел, в края на краищата спаси всички ни. През следващите години хората ще се нуждаят от водач. Съвсем естествено е да поглеждат към теб. Съжалявам, че не мога да присъствам лично, за да ти помагам, но знай че ще съм… наблизо.

Направих те Мъглороден и излекувах уврежданията, които си нанесъл на тялото си с твърде продължителната употреба на калай. Надявам се, че нямаш нищо против. Всъщност беше по молба на Келсайър. Смятай го за прощален подарък от него.

Наглеждай ги вместо мен.

А, и още нещо. Все още има два непознати никому метала. Поразрови се и виж дали ще можеш да ги откриеш. Мисля, че ще те заинтригуват“.

Дух вдигна глава и се загледа в странното пусто синьо небе. Белдре дойде и коленичи до него, надзърна в бележката и го погледна въпросително.

— Изглеждаш угрижен.

Дух поклати глава.

— Не — рече той, сгъна бележката и я прибра в джоба си. — Не съм угрижен. Всъщност мисля, че сега вече всичко ще е наред. Най-после.

Ars Arcanum

Допълнителни авторови бележки за всяка глава в тази книга заедно с нередактирани сцени и подробна информация за света можете да откриете на адрес www.brandonsanderson.com

Метал	Аломантична сила	Ферохимична сила	Хемалургична сила
Желязо	Притегля близки метали	Съхранява физическа тежест	Отнема човешка сила
Стомана	Тласка близки метали	Съхранява физическа бързина	Отнема аломантични физически способности
Калай	Подсилва сетивата	Съхранява сетивност	Отнема човешка сетивност
Пютриум	Подсилва физическите способности	Съхранява физическа сила	Отнема ферохимични физически способности
Месинг	Успокоява (потиска) чувствата	Съхранява топлина	Отнема ферохимични умствени способности
Цинк	Възбужда (разбунва) чувствата	Съхранява мисловна бързина	Отнема човешка емоционална сила
Мед	Прикрива аломантични пулсации	Съхранява памет	Отнема човешка умствена сила
Бронз	Разкрива аломантични пулсации	Съхранява бодрост	Отнема аломантични умствени способности
Алуминий	Разрушава всички аломантични запаси	Неизвестна	Отнема аломантични подсилващи способности
Дуралуминий	Подсилва следващия разпален метал	Неизвестна	Неизвестна
Атиум	Вижда бъдещето на другите	Съхранява възраст	Отнема аломантични времеви способности
Малатиум	Вижда в миналото на другите	Неизвестна	Неизвестна
Злато	Вижда в собственото минало	Съхранява здраве	Неизвестна
Електрум	Вижда собственото бъдеще	Неизвестна	Неизвестна