Андън насочи вниманието си към командир Джеймсън.
— Командире — рече той и протегна ръка към нея. Брадичката му се повдигна във величествено положение. — Имате ли нещо, което искате да кажете на Сената?
Тя не потрепна, докато гледаше право към младия Електор. Очите й бяха студени, тъмносиви плочи. След кратка пауза тя най-накрая кимна.
— Да, Електор — рече тя със суров и подигравателен тон, който бе в пълен контраст с този на Томас. Сенаторите и войниците неспокойно се размърдаха, но Андън вдигна ръка, за да запазят мълчание. — Имам да ви кажа няколко думи. Не бях първата, която се надяваше да дочака вашата смърт и няма да съм последната. Вие сте Електорът, но все още сте само едно момче. Не знаете кой сте. — Тя присви очи… и се усмихна. — Но аз знам. Виждала съм много повече от вас — изцеждала съм кръвта на затворници два пъти по-възрастни от вас, убивала съм мъже двойно по-силни от вас, оставяла съм разтреперани изпотрошените тела на затворници, които вероятно са имали два пъти повече кураж от вас. Мислите се за спасителя на тази страна, нали? Но аз знам по-добре кой сте. Вие сте просто син на баща си, а крушата не пада по-далеч от дървото. Той се провали и същото ще сполети и вас. — Усмивката й се разшири, но не се четеше в очите й. — Тази страна ще лумне в пламъци под вашето управление и духът ми ще ви се присмива чак от дълбините на ада.
Изражението на Андън въобще не се промени. Погледът му остана ясен и безстрашен и в този миг бях привлечена от него като птичка от откритото небе. Той хладно срещна вперените в него очи.
— С това завършва днешният процес — заяви Андън, а гласът му отекна през залата. — Командире, съветвам ви да запазите заплахите си за отряда за разстрел. — След което пъхна ръка зад гърба си и кимна на войниците си. — Махнете ги от погледа ми.
Не зная как Андън можеше да демонстрира толкова малко страх пред командир Джеймсън. Завиждах му. Защото, докато гледах как войниците я отвеждат, усещах единствено дълбок, леденостуден ужас. Сякаш все още не бе приключила с нас. Сякаш ни предупреждаваше да си пазим гърба.
Дей
ПРИЗЕМИХМЕ СЕ В ДЕНВЪР НА СУТРИНТА в деня на извънредния банкет. Дори самите думи ме караха да се изсмея: извънреден банкет? За мен банкет все още означаваше пир и не виждах как някакъв спешен случай трябваше да е причина за огромна камара с храна, дори и да е в чест на Деня на независимостта. Така ли се справяха тези сенатори с кризите, като си тъпчеха дебелите усти?
След като двамата с Идън се настанихме във временния правителствен апартамент и той заспа, изтощен от ранния ни сутрешен полет, аз неохотно го оставих с Луси, за да се срещна с асистента, назначен да ме подготви за тазвечерното събитие.
— Ако някой се опита да се срещне с него — прошепнах на Луси, докато Идън спеше, — поради каквато и да е причина, моля те, обади ми се. Ако някой иска…
Луси, свикнала с параноята ми, ме накара да замълча, като махна с ръка.
— Нека успокоя мислите ви, господин Уинг — отвърна тя и ме потупа по бузата. — Никой няма да се среща с Идън, докато ви няма. Обещавам. Ще ви се обадя незабавно, ако нещо се случи.
Кимнах. Очите ми се спряха върху Идън, сякаш щеше да изчезне, ако мигнех.
— Благодаря.
За да посетя толкова изискано събитие, трябваше да бъда облечен подходящо, а за да съм облечен подходящо, републиката възложи на дъщерята на някакъв сенатор да ме разведе из центъра, където бяха разположени главните зони за пазаруване. Тя ме посрещна точно на мястото, където влакът спираше в централния район. Не можех да я сбъркам — нагиздена бе в стилна униформа от глава до пети, светлокафявите й очи изпъкваха на фона на тъмнокафява кожа, а гъстите й черни къдрици бяха сплетени в плитка. Когато ме разпозна, ми хвърли усмивка. Улових я как ме оглежда, сякаш вече критикуваше облеклото ми.
— Вие трябва да сте Дей — рече тя и пое ръката ми. — Името ми е Фалин Феделма и Електорът ме назначи за ваш водач. — Направи пауза, за да повдигне вежди, гледайки дрехите ми. — Имаме да свършим малко работа.
Погледнах облеклото си. Панталони, пъхнати в протрити ботуши, измачкана риза и стар шал. На улицата щяха да сметнат премяната за луксозна.
— Радвам се, че одобрявате — отвърнах аз.
Но Фалин просто се засмя и ме хвана под ръка. Докато ме бодеше към държавна улица за дрехи, която специализираше във вечерно облекло, аз оглеждах тълпите от хора, които се движеха бързо около нас. Добре облечени люде от висшата класа. Трима студенти минаха покрай нас, кикотейки се, облечени във военни униформи на първокурсници и с излъскани ботуши. Когато завихме зад един ъгъл и влязохме в някакъв магазин, аз осъзнах, че войници стояха на пост по протежението на улицата. Много войници.