— Трябва да тръгвам, имам среща с едни приятели.
— О… Съжалявам. — Дей се прокашля неуверен в себе си. — Аз също. С една стара приятелка в Рубинения сектор.
С една стара приятелка в Рубинения сектор. Очите ми се ококориха. Внезапно разбрах защо гласът на Тес звучеше толкова игриво в съобщението й, защо ми беше казала да прегледам новините от тази вечер.
— Името на приятелката ти Тес ли е? — попитах колебливо.
Сега беше ред на Дей да придобие изненадан вид. Той ми хвърли заинтригувана, загадъчна усмивка.
— Ти я познаваш?
Какво правех? Какво се случваше? Наистина бе сън, от който се страхувах да се събудя. Бях го сънувала твърде много пъти. Не исках отново да ми бъде отнет.
— Да — промълвих. — Тази вечер ще вечерям с нея.
Гледахме се мълчаливо. Лицето на Дей вече бе станало сериозно, а погледът му бе толкова напрегнат, че усещах как по всяка част от тялото ми се спускаше топлина. Останахме така за един много дълъг миг и за първи път нямах представа колко време е изминало.
— Спомням си — най-сетне рече той.
Потърсих в очите му същата онази болезнена тъга, мъчението и терзанието, които винаги бяха там всеки път, когато бяхме заедно. Но вече не ги виждах. Вместо това открих нещо друго… виждах зараснала рана, траен белег, който все пак беше заздравял, нещо от отминала глава в живота му, с което той най-накрая, след всичките тези години, се беше помирил. Виждах… Възможно ли беше това? Беше ли наистина вярно?
Виждах фрагменти от спомени в очите му. Малки частички от нас. Те бяха счупени и разпръснати, но постепенно, докато стоях пред него, се събираха ведно. Те са тук.
— Това си ти — прошепна той. В гласа му имаше учудване.
— Дали? — отвърнах шепнешком, а гласът ми трепереше от емоциите, които бях прикривала толкова дълго.
Дей беше толкова близо, очите му бяха толкова светли.
— Надявам се — тихо изрече той, — отново да мога да те опозная. Ако го искаш. Около теб има мъгла, която бих искал да прочистя.
Белезите му никога нямаше да изчезнат. Бях сигурна в това. Но може би… може би… с времето, с възрастта, ние отново щяхме да станем приятели. Можехме да се помирим. Вероятно можехме да се върнем на същото онова място, където някога и двамата бяхме млади и невинни. Вероятно наистина можехме да се срещнем като останалите хора, на някоя улица, в една благоуханна вечер, в която всеки от нас улавя погледа на другия, и се спираме, за да се запознаем. Споменът за желанието на Дей отекна в ума ми, появявайки се от мъглата на ранните ни дни заедно.
Може би имаше такова нещо като съдба.
Продължих да чакам, твърде несигурна в себе си, за да отговоря. Не можех да направя първата крачка. Не трябваше. Изборът беше негов.
За миг си помислих, че няма да се случи.
Тогава Дей се протегна и докосна ръката ми. Стисна я в поздрав. И просто така аз отново бях свързана с него, сякаш с размах на магическа пръчка — завръщането на един отдавна изгубен приятел. На нещо, което е писано да се случи. Усещането насълзи очите ми. Може би заедно ще направим крачка напред.
— Здрасти — рече той. — Аз съм Даниел.
— Здрасти — отвърнах. — Аз съм Джун.
БЛАГОДАРНОСТИ
Краят на пътя е странно и тъжно място. През последните няколко години живях в света на „Легендата“ — моят живот стана животът на Дей и Джун и чрез тях видях как собствените ми страхове, надежди и стремежи се осъществяват върху картината, нарисувана от тях. Сега съм стигнала до точката, където нашите истории се разделят. Те поемат натам, където ще живеят извън пределите на трилогията — а аз оставам да им махам за сбогом като една зрителка. Не знам къде ще отидат, но смятам, че ще се справят.
Разбира се, аз не съм самотна зрителка. Край мен са всички онези, с които се срещнах по пътя си.
Моят изключителен литературен агент Кристин Нелсън и екипът на литературна агенция „Нелсън“: Анита Мъм, Сара Меджибоу, Лори Бенет и Анджи Ходап. Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви за това, че ме подкрепяхте, когато изкачвах всяка стръмнина.
Моите удивителни редактори Джен Бесър, Ари Луин и Шона Фей Росано, които сразиха моите демони в Книга 3 със своите решителни бойни викове. Успяхме! Не знам какво щях да направя без вас. Обичам ви, скъпи дами.
Екипът на „Пътнъм“ — издания за деца, екипът на „Спийк“ и екипът на „Пенгуин“: Дон Вайсбърг, Дженифър Лоха, Мариса Ръсъл, Лора Антонаци, Ана Джаржаб, Джесика Скофъл, Елис Маршал, Джил Бейли, Скоти Боудич, Лори Торн, Линда МакКарти, Ерин Демпси, Шанта Нюлин, Емили Ромеро, Ерин Галахър, Мая Гарсия, Лиса Кели, Къртни Уд, Мари Кент, Сара Ортиз, Елизабет Заджак, Кристин Гилсън и Айлин Крейт. Приятели, вие сте най-епичният екип, който едно момиче може да има в своя подкрепа.