Пазачът кимна.
— Хлапетата от военновъздушните сили са най-отзад и вляво, близо до тоалетните. И ако чуя, че налиташ на бой в армейските сепарета, ще те изгоня, а на сутринта командирът ти ще научи за това. Разбра ли?
Кимнах и войниците ме оставиха да мина. Тръгнах по един тъмен коридор, минах през втора врата и се слях с тълпите и проблясващите светлини във вътрешността.
Дансингът беше претъпкан с хора, облечени с извадени от панталоните ризи с навити ръкави, официални рокли, смесени с измачкани униформи. Открих сепаретата на военновъздушните сили в задната част на помещението. Чудесно, имаше няколко празни. Мушнах се в едно, опрях ботушите си на покритите с възглавници места за сядане и облегнах назад глава. Поне образът на Джун беше изчезнал. Силната музика разпръскваше всичките ми мисли.
Седях на сепарето само от няколко минути, когато едно момиче си проправи път през претъпкания дансинг и неуверено се насочи към мен. Изглеждаше изчервена, очите й бяха светли и игриви, а когато хвърлих поглед зад нея, забелязах групичка момичета, които ни наблюдаваха и се смееха. Заставих се да се усмихна. Обикновено вниманието към мен в клубовете ми харесваше, но понякога просто исках да затворя очи и да оставя хаосът да ме отнесе.
Момичето се наведе и притисна устни до ухото ми.
— Извинявай — извика тя през шумотевицата. — Приятелките ми искат да знаят дали ти не си Дей.
Вече ме бяха разпознали? Инстинктивно се отдръпнах и поклатих глава, така че другите момичета да могат да видят.
— Объркали сте се — отвърнах с кисела усмивка. — Но благодаря за комплимента.
Лицето на момичето беше почти изцяло скрито от сенките, но въпреки това можех да преценя, че беше силно изчервена. Приятелките й избухнаха в смях. Изглежда, че никоя от тях не бе повярвала на отрицателния ми отговор.
— Искаш ли да танцуваме? — попита момичето.
Погледът й се стрелна назад към примигващите синьо-златисти светлини и отново се спря върху мен. Това сигурно също бе нещо, което нейните приятелки я бяха предизвикали да направи.
Докато се опитвах да измисля някакъв учтив начин да откажа, аз се загледах в нея. Клубът бе твърде тъмен, за да мога да я огледам добре, и виждах само неоновите светлини, отразени върху кожата й, дълга конска опашка, устни с гланц, извити в усмивка, крехко и елегантно тяло, облечено в къса рокля и военни ботуши. Отказът се изпари на върха на езика ми. Нещо в нея ми напомняше за Джун. През осемте месеца, откакто за първи път Джун беше станала кандидат-принцепс, не се бях интересувал така от момичета… но сега, с тази двойница, която ме канеше на дансинга, отново се оставих да бъда изпълнен с надежда.
— Да, защо пък не? — отвърнах.
Момичето се усмихна широко. Когато станах от сепарето и я улових за ръка, всичките й приятелки изненадано ахнаха, след което последваха радостни възгласи. Момичето ме приведе между тях и преди да се усетя, си бяхме проправили път през тълпата, отваряйки си местенце точно в разгара на купона.
Притиснах се до нея, тя прокара ръка по задната част на врата ми и двамата оставихме блъскащия ритъм да ни завладее.
Сладка е — признах, заслепен от морето от светлини и крайници. Започна нова песен, а после още една. Нямах никаква представа колко време бяхме останали в това забвение, но когато момичето се наведе напред и докосна с устни моите, затворих очи и не се възпротивих. Дори усетих как по тялото ми побиха тръпки. Тя ме целуна два пъти, устните й бяха меки и влажни, езикът й имаше вкус на водка и плод. Сложих едната си ръка върху кръста й и я придърпах по-близо, докато тялото й не прилепна плътно до моето. Целувките й станаха по-настоятелни.
Тя е Джун — казах си аз и реших да дам воля на фантазията си. Със затворени очи и все още замъглено от халюциногените на цигарата съзнание за миг можех да повярвам в това — можех да си я представя как ме целува, поемайки от дробовете ми всяко мое последно дихание. Момичето вероятно бе усетило промяната в движенията ми, внезапния копнеж и страстта, защото се усмихна, прилепена до устните ми. Тя е Джун. Тъмната коса на Джун се докосваше до лицето ми, дългите й мигли се допираха до лицето ми, ръката й бе увита около врата ми, тялото й се приплъзваше до моето. Тихо изпъшках.
— Хайде — прошепна тя. Думите й бяха изпъстрени със закачливост. — Да отидем да си поемем малко въздух.
Колко време беше минало? Не исках да си тръгвам, защото това означаваше да отворя очи и Джун да изчезне, заменена от момичето, което не познавах. Но тя ме дръпна за ръката и бях принуден да се огледам наоколо. Момичето ме прекара през блъсканицата от танцуващи към тъмния коридор на клуба и навън през немаркирана задна врата. Озовахме се в тъмна задна алея. Няколко бледи прожектора светеха надолу по уличката, озарявайки всичко в тайнствен зелен отблясък.