С всичките си чувства Муратов беше на страната на Мериго и неговия народ. Но в този момент той разбра, че може да ненавиждаш тези, на които съчувствуваш. Изпълни го остра жалост към Гианея, невинна, носеща последствията от поведението на други, в средата на които се бе родила.
— Вие много приличате на него, Виктор — каза Гианея, — затова ви помолих да дойдете днес.
— Радвам се, ако мога поне с това да облекча мъката ви — отговори той.
Това, което му разказа, го караше да й зададе много въпроси, но той разбираше, че те ще бъдат неуместни. Нека говори сама.
Гианея вдигна глава. В очите й нямаше сълзи, тя даже се усмихваше, но той знаеше, че това е само маска.
— Вие искате нещо да ме питате?
— Ако не възразявате.
— Питайте.
— Защо Рийагейа е бил толкова непоследователен? От вашите думи е ясно, че той е разбирал: земните хора са отишли далеч напред, не са такива като преди. Тогава защо е мислил, че отивате на смърт?
— Обяснението трябва да се търси в нашата история — отговори Гианея съвсем спокойно. — Някога вие ще я узнаете. Аз вярвам, че вие ще достигнете до нашата родина. Развитието ви е вървяло много по-бързо отколкото у нас и даже Рийагейа не предвиждаше това. Разбрах го на Земята. Няма да разказвам, Виктор. Сега не мога да направя това. И аз, като Рийагейа, бях убедена, че земните хора ще ме убият. И когато се спусках на астероида се облякох за смърт.
— Значи, тази рокля?…
— Погребално облекло. В златен цвят обличат умрелите и осъдените на смърт.
— Защо сте я облекли днес?
— Погребвам младостта си.
Стори му се, че тя не говори искрено. Бавно го обхващаше неясна тревога.
Заповяда си да се усмихне непринудено.
— Но, когато се оказахте сред нас вие разбрахте, че нищо не ви заплашва, нали?
— Не веднага. Прекалено силни бяха понятията, втълпени от детство и отчасти влиянието на прочетеното за Земята. Може би книгите не бяха добре подбрани. Не зная. Когато ме пренесохте на вашия кораб, аз си помислих: „странно съвпадение“.
— В какво?
— Ние имаме обичай. Когато мъжът си взима жена, той я пренася в дома си на ръце. Аз си помислих: „Рийагейа би могъл да направи това за живот, а този, който така прилича на него в лице, прави същото, но за смърт“ — тя замълча, след това каза: — И на самата мен сега ми е странно, но аз бях уверена в смъртта си на Земята. И се готвех да се спусна от вашия кораб направо на кладата. Такава смърт ме плашеше.
— Защо на кладата?
— У нас има такова смъртно наказание. Чела съм, че и на Земята също е имало. След това разбрах, че даже Рийагейа е сгрешил; вие сте по-добри от нас, вашият живот е светъл и прекрасен, че съм длъжна да завърша започнатото от Рийагейа, че той би ме освободил от дадената дума, ако знаеше — погледът на Гианея се спря върху часовника, поставен в ъгъла на стаята. Муратов завинаги запомни, че той показваше точно десет. — Късно е, време е да завършим нашата беседа — Гианея протегна ръка и взе чашата си. Муратов не помръдна. — Аз пия, Виктор, за вашата родина, за нейния щастлив живот. По едно време аз мислех, че тя ще стане моя трета родина.
— А нима не е така?
— Не. Между мен и вас се образува пропаст. Може би аз разсъждавам неправилно и вие сте прав, но нищо не мога да направя със себе си. Аз се борих, Виктор, иначе бих ви повикала по-рано. Простете ми.
Тревогата и смътното подозрение се превърнаха в увереност. Муратов ясно разбра, какво ще стане сега, какво означава златната рокля на Гианея.
Той скочи, като събори креслото.
— Спрете!
Ръката му, протегнала се, за да хване ръката на Гианея, закъсня за част от секундата.
Гианея глътна съдържанието на чашата.
Епилог
Край малка масичка на увитата в зеленина тераса седяха двама души.
Единият от тях беше Виктор Муратов.
Другият, много по-висок, със силно зелен оттенък на кожата, с много тесни, като че ли присвити очи, явно беше съотечественик на Гианея. Понякога очите му се отваряха. Те бяха огромни, тъмни и дълбоки.
Разговорът се водеше на езика на Гианея. Муратов вече го владееше съвсем свободно.
— Жалко, че закъсняхме — говореше човекът с тесните очи. — С нашите кораби пътят би бил много по-кратък. Разбира се, в смисъл на време, а не на разстояние.
— Вече не можем да върнем експедицията — каза Муратов. — Но вие сам казахте, Вийайа, че можем да я изпреварим и да стигнем до планетата преди нея. Представяте ли си как ще се учудят нашите другари?