Предстоеше хубав ден. Чираците и търговците подреждаха вече сергиите си срещу къщите, забиваха прътове, опъваха платнища и редяха стоките си. Гъстият дим от горящите дърва в занаятчийските работилнички от другата страна на Чийпсайд14 насищаше въздуха. Натоварени с добитък каруци трополяха по калдъръма, а около тях се носеше плющене на камшици и ругатни, отправени към конете. Натоварените с платнища и къси кожени елеци чираци, не изпускаха от зорките си очи навъртащите се из сумрака между къщите просяци. Те не бяха истински бедняци, ами чудаци и измамници, които търсеха лесна плячка преди да подхванат обичайните си дела за деня. Четирима градски пазачи вървяха, повели след себе си нощни скитници, пияници, крадци, евтини уличници и скандалджии във върволица, точеща се към голямото водохранилище, или Големия водопровод15, където повечето щяха да останат оковани в клетки през деня, изложени на ругатните на почтените граждани, чийто сън бяха смутили.
Корбет вдигна поглед към камбанарията на Сейнт Мери-ле-Боу16, които зазвъняха и съгледа как гасят голямата свещ — светлината, която водеше лондончани през нощната тъма. Зазвъняха и други камбани в призив към вярващите за утринната служба. Ранулф гледаше около себе си и се опиваше от гледката, после се намръщи към Корбет и занедоволства, че не бил ял, а умирал от глад. Спряха в една гостилница и, преметнали през ръце свитите поводи на конете си, гладно запоглъщаха парещо говеждо с подправки от малки купи. Ранулф говореше за сина си — незаконен плод на едно от безчетните му любовни похождения. Корбет слушаше съсредоточено. На Ранулф му се щеше да вземе за кратко момчето в къщата на Бред Стрийт. Корбет храбро се усмихна, но сърцето му се сви в отчаяние. С лорд Морган, Ранулф и сина на Ранулф вкъщи с мира и спокойствието на домашното му огнище беше напълно свършено.
Корбет сдъвка последното парче месо и изми ръцете си в купичка с розова вода, донесена от хлапак със слабо лице. Момчето изглеждаше недохранено, на лицето му бяха останали едните очи. Корбет притисна монета към дланта на момчето.
— Купи си нещо за ядене, момче.
Изсуши ръцете си с кърпа и почака да се увери, че момчето ще стори каквото му поръча. После, повели конете си, тръгнаха надолу по Чийпсайд. Надал половин ухо към Ранулф, който разгорещено описваше сина си, Корбет си припомняше предишната нощ: след като страстно се любиха, Корбет и Мейв слязоха за храна в кухнята, преди отново да се върнат в леглото. Припомни си сладострастното и лениво бъбрене на Мейв за любовните интриги в двора. Щом обаче Корбет изложи причините за завръщането си в Лондон, Мейв се разтревожи.
— Чух за убийствата — каза Мейв, седна и придърпа завивките около себе си. — Отначало не им обърнаха внимание. В град като този момичетата биват убивани или изчезват и никой не го е грижа, но — Мейв поклати глава и добави — смъртта на тези жени е ужасна. Наистина ли са умрели по този начин?
Корбет, който дотогава лежеше изтегнат по гръб, се размърда.
— Наистина ли са умрели как?
— Говори се, че убиецът — Мейв потръпна, сви колене и опря брадичката си на тях. — Говори се, че убиецът обезобразява труповете на момичетата.
Корбет погледна нагоре към нея изненадано.
— Кой ти го каза?
— Всички така разправят. Повечето жени се страхуват да излизат нощем, но последното убийство е станало през деня.
Мейв продължи с разказа за наскорошното убийство и обезобразеното тяло на уличница, открита в преддверието на църква в Грейфрайърс. Корбет нежно хвана ръката й.
— Но защо се страхуват? Убитите жени са били проститутки или куртизанки, нали?
— И какво? — Мейв отметна глава. — Пак са жени, а и лейди Съмървил със сигурност не е била проститутка.
Корбет замълча. По някакъв начин той беше убеден, че убийството на лейди Съмървил не беше като останалите. Дали пък възрастната дама не е открила нещо? Дали не беше изненадала убиеца?
Корбет се огледа, Чийпсайд започваше да се оживява. Пред погледа му вече се мяркаха проститутките с ярките си дрехи и крещящи перуки. Изведнъж денят помръкна и Корбет се почувства неловко, понеже си спомни думите на Мейв за жестоките убийства. Обичайните му противници, бил той дьо Краон или някой пресметлив убиец, имаха причина и основание за действията си. Но в този случай? Дали не преследваше — спомни си разказа на Ранулф от предишния ден — някакъв луд, побъркан, с извратена омраза към жените, който считаше за по-лесно да напада бедните проститутки, но който може да се промени и да нападне всяка сама и достатъчно уязвима жена. На Корбет му се дощя да се обърне и да се прибере вкъщи. Усещаше, че навлиза в изпълнено с мрак пространство, в сумрачен лабиринт от проходи, а някъде се спотайваше убиец и го причакваше. О, Господи, отправи той молитва, пази ме. „Избави ме от примката на ловеца.“17
15
Големият водопровод е подземно съоръжение, строено в продължение на 50 години през 14 век, чрез което град Лондон се е снабдявал с питейна вода през Тайбърн и Чийпсайд. — Бел.прев.
16
Днешната църква Сейнт Мери-ле-Боу е построена през 1671 — 1673 година. Камбанният звън от камбанарията на по-ранната й сграда е служел за вечерен сигнал за загасяването на светлините и огньовете. — Бел.прев.