— Тук си заради убийствата на проститутките, нали? — Кейд се намръщи. — Или, ако трябва да съм честен, присъствието ти тук не се дължи на тях, а на смъртта на лейди Съмървил, както и на тази на отец Бенедикт.
Кейд пошушна нещо на подчинения си, който слезе от мястото си, отиде до рафтовете и донесе сноп документи.
— Благодаря — промърмори Кейд. — Свободен си.
Изчака, докато старият човек затвори вратата след себе си, взе стол и се настани срещу Корбет.
— Има три въпроса, които ме засягат — каза той. — Убийствата на проститутките, убийствата на лейди Съмървил и отец Бенедикт, и пристигането на Падликот в Лондон.
От изненада Корбет зяпна.
— О, да — рече Кейд — нашият приятел, майсторът на превъплъщенията, Ричард Падликот, притежател на безброй имена, отново е в града — Кейд широко отвори очи. — Този път искам да го спипам. Искам да видя това умно копеле оковано.
— Откъде знаеш, че е тук?
— Само прочети това — Кейд му подаде наръч с документи и повтори: — Прочети ги. Имаш колкото ти е необходимо време, мастър Корбет. Или трябва да те наричам „сър“ Корбет? — Кейд се усмихна. — Чухме новината. Приеми поздравленията ни. Лейди Мейв трябва да е щастлива.
— Да, да — измърмори Корбет. — Щастлива е.
Кейд се отдалечи, напълни две чаши с вино и ги донесе на Корбет и Ранулф.
— Ще ви оставя сами. Ще поговорим, когато ги изчетете.
Кейд излезе бавно, Ранулф се обърна и загледа през прозореца към редица от затворници, изведени долу на двора, докато Корбет четеше внимателно документите. Първите две писма съобщаваха на шерифите на Лондон колко гневен е кралят от многото кървави убийства, извършени в града; особено от ужасната смърт на лейди Съмървил и мистериозните обстоятелства около пожара, погубил отец Бенедикт. Следващият документ беше бележка, очевидно написана от самия Кейд, в която се посочваше броя на убитите жени, както и датата на смъртта на всяка от тях. Корбет тихичко подсвирна. Без лейди Съмървил убитите бяха шестнайсет. Смъртта беше застигнала всяка една от тях в границите на града: на запад до Грейс Ин, на изток — Портсокън, Уайткрос Стрийт на север, а на юг до Въжарницата18, която беше на брега на Темза. Забеляза, че убийствата са започнали преди осемнайсет месеца и че на месец е извършвано по едно убийство — на тринайсетия ден от месеца или около него. Изключения правеха лейди Съмървил, убита на единайсети май и последната жертва — откритата в църква до Грейфрайърс проститутка, убита само преди два дни. Убийствата на проститутките са ставали в собствените им стаи, въпреки че последните три бяха извършени другаде. Всичките бяха намерили смъртта си по един и същ ужасяващ начин: изцяло прерязано гърло, извадени с нож органи и нарязани слабини. Изключение отново се оказваше смъртта на убитата в Смитфийлд лейди Съмървил, настъпила след прерязване на гърлото с един замах на ножа. Кейд беше записал, че други прояви на жестокост липсват и че роклята на всяка проститутка е била неизменно отново грижливо нагласена. Корбет се втренчи в бележката, а после вдигна поглед.
— По едно убийство на месец — каза полугласно. — На тринайсети или около тринайсети.
— Какво означава това, господарю?
— Проститутките са били убити на една и съща дата, гърлата им са прерязани, а слабините им обезобразени.
От устата на Ранулф се чу силен звук.
— Какво мислиш, господарю?
— Може да е някой луд, на когото му харесва да убива жени — най-вече проститутки. А може и да е някой, който търси определена проститутка или…
— Или какво?
— Някой последовател на черните изкуства — на магьосниците кръвта им е слабост.
Ранулф сви рамене и отвърна поглед. От прозореца можеше да види величествената сграда на Сейнт Мери-Ле-Боу, където беше свърталището на вещиците, водени от красавицата и убийцата Алис-ат-Боу. Преди време Корбет се беше изправил и борил срещу тях.
— Не знам — тихо каза Корбет и продължи с четенето на съставения от писаря на съда документ за смъртта на отец Бенедикт. В него се казваше, че в нощта на дванайсети май монасите от Уестминстърското абатство са били събудени от бученето на пожара, втурнали се навън и видели, че разположената в усамотена част на манастирските земи и отдалечена къща на отец Бенедикт е обхваната от пламъци. Организирани от иконома на намиращия се наблизо дворец Уестминстър, Уилям Сенч, братята опитали да потушат пламъците с вода от близкия кладенец, но усилията им се оказали напразни. От къщата останали само стените, а вътре, проснато до вратата, открили обгореното тяло на отец Бенедикт. В ръката си държал ключа, а до него бил трупът на неговата котка.
18
Въжарницата е мястото, където са се изработвали корабните въжета, дейност от изключително значение за една морска страна като Англия. — Бел.прев.