Очевидна причина за пожара нямало. Капаците на прозореца високо горе на стената стояли отворени и вероятно било пламъкът да е тръгнал от искра от огъня или от свещта, подхваната от слабия повей.
Корбет вдигна поглед и възкликна:
— Странна работа!
Загледания с едно око в редицата престъпници, които оковаваха долу на двора, Ранулф скочи.
— Кое, господарю?
— Смъртта на отец Бенедикт е странна. Свещеникът е бил стар човек, Ранулф, и сънят му трябва да е бил лек. Събудил се е посред нощ от неизвестно как тръгналия пожар. Твърде стар е, за да скочи през прозореца, затова грабва ключа, стига до вратата, но така и не я отваря. Странно е още, че и котката му е умряла с него. Куче би могло да остане с господаря си, но котката щеше да се измъкне, да изскочи навън, особено при този отворен прозорец, а ето че и котката е мъртва.
— Може да се е задушила от дима — предположи Ранулф.
— Не — поклати глава Корбет. — Не разбирам как човек може да стигне до вратата, да държи в ръка ключа, въпреки това да не направи усилие да го постави в ключалката и да го завърти. А котката ме озадачава още повече. Малкото, което знам за тях, ми напомня за теб, Ранулф. Имат силно чувство за самосъхранение и изпитват ужас най-вече от огън.
Ранулф се засегна и отклони поглед. Корбет се върна към бележката и разгледа драскулките на Кейд в долната част на документа. Според заместник-шерифа по-рано в деня на смъртта си отец Бенедикт изпратил кратко писмо до шерифа, в което съобщавал, че научил нещо ужасно и светотатствено, което предстои да се случи, но не са му известни други подробности. Корбет поклати глава и погледна последното малко и мазно парче пергамент. Кратък доклад от държавния шпионин относно мълвата, че най-добрият измежду измамниците, Ричард Падликот, е бил видян на Брайд Лейн, близо до дома на епископа на Солсбъри. Корбет потупа с пергамента коляното си, загледан в мръсната тръстика, покриваща пода. Толкова много загадки, чудеше се той, а Падликот наистина събуди любопитството му. Какво правеше този злодей в Англия, когато кралски пратеници го преследваха из цяла Европа? Присъствието му имаше ли връзка с убийствата? Или нечестивата му цел беше друга? Беше ли тя само негова или и на Амори дьо Краон? Корбет седеше потънал в мислите си и отпиваше от виното си, докато Кейд не се върна.
— Четивото грабна ли вниманието ти, Корбет?
— Да. Никакви следи ли нямаш за убийствата на проститутките?
— Никакви.
— Ами лейди Съмървил?
— Връщала се е от събрание на ордена на „Сестрите на света Марта“ в Уестминстър заедно със своя посестрима. Отминали Холбърн и поспрели при болницата на „Сейнт Бартолъмю“. Лейди Съмървил казала, че ще върви напряко през Смитфийлд до къщата си, която е близо до Барбикан. Посестримата й възразила срещу това нейно намерение, но лейди Съмървил просто се засмяла. Казала, че била стара и тъй като се занимавала с милосърдни дела и всички скитници я познавали, даже нямало и да я заговорят.
Корбет сви рамене.
— Лейди Съмървил има син, който се веселял извън къщи с приятели. Прибрал се в малките часове, открил, че майка му не е вкъщи и организирал търсенето й. Слугите му открили тялото й близо до бесилките в Смитфийлд, гърлото й било прерязано.
— Не е имало каквито и да било следи от обезобразяване по тялото, така ли?
— Никакви.
— Лейди Съмървил била ли е притеснена или разстроена преди смъртта си?
— Не. Не съвсем.
— По-точно, мастър Кейд.
Заместник-шерифът прикри раздразнението си.
— Една от спътничките й твърди, че била затворена в себе си и непрекъснато си повтаряла някаква пословица.
— Каква поговорка?
— Cucullus non facit monachum. Расото не прави монаха.
— Какво е искала да каже?
— Не знам. Може да е говорила за някое от своите задължения, свързани с милосърдните й дела.
— Кое именно задължение?
— Често е перяла расата на монасите в Уестминстър. Техният абат, Уолтър Уенлок, е болен. Приорът им е починал, затова лейди Съмървил често е надзиравала перачницата на абатството.
Корбет върна наръча от пергаменти.
— Ами смъртта на отец Бенедикт?
— Известно ти е какво знаем.
— Не е ли странно, че не е отключил вратата? Дали не се е задушил от дима, или пък расото му се е подпалило? А котката?
Кейд се облегна на стената и затропа с крак по пода.
— Мастър Корбет, из цял Лондон имаме трупове, а ти ме питаш за някаква котка?
Корбет се усмихна.
— Не разбирам защо котката не се е измъкнала през прозореца?