Усмивката на Кейд се стопи.
— Първо — заместник-шерифът седна на един стол и заизброява оправданията си на късите си пръсти, — някои от тези проститутки са скъпо платени куртизанки. О, да, след смъртта си нямат нищо, но приживе са покровителствани от някои от богатите и влиятелни мъже в града…
— Почакай — прекъсна го Корбет. — На някои от тези млади дами им е плащано в злато и сребро. Къде са парите?
Кейд се нацупи.
— Повечето веднага изхарчват припечеленото. Веднага след смъртта им имуществото им се разграбва от почти непознати хора Най-вече, те нямат наследници, нито роднини и цялото останало имущество се конфискува от Короната.
Корбет кимна.
— Продължавай.
— Та както казвах, богатите лордове и преуспяващите търговци няма да се зарадват, ако имената им се свързват с тези, които сега наричат обикновени уличници. Второ, — Кейд пое дъх, отвърна поглед и Корбет усети, че заместник-шерифът не казва цялата истина.
— Второ, продължи Кейд, начинът, по който смъртта ги е застигнала ме прави предпазлив: повечето са убити в стаите си, така че трябва да са познавали убиеца, иначе не биха му отворили. Мастър Корбет, аз съм заместник-шериф, доходите ми идват от заможните граждани, не искам да съм онзи служител, който ще открие, че някой от тези, които му плащат, е бил при проститутка в нощта на нейното убийство.
Кейд вече наистина беше почервенял от притеснение и потриваше с ръка лицето си.
— Да, добре, признавам — продължи той, — че съм изплашен. Готов съм да заловя всеки мошеник — бил той свещеник, търговец или лорд, но мастър Корбет, това е различно. Мога да открия, че кметът е бил при проститутка, какво обаче доказва това?
— Могъл си да потърсиш клиент, посещавал всички убити момичета.
Кейд бутна с ръка Корбет.
— Не, мастър писарю, ти си довереник на краля. Наскоро той те направи рицар. Открий ги ти! Ти ги посочи. За Бога, човече, именно затова си изпратен тук и с думите си най-малко целя да те обидя.
Корбет задъвка вътрешната част на устната си, протегна се и потупа успокоително ръката на Кейд.
— Наясно съм — измърмори.
Така си и беше, Корбет схващаше защо на един заместник-шериф е възложено да се занимава с нещо, което стоящите по-високо от него и с пръст не биха доближили. Корбет се усмихна на себе си; разбра и защо кралят го изпрати обратно в Лондон.
Вторачи поглед в списъка, който Кейд му даде.
— Доста си наблюдателен, мастър Кейд — отбеляза той. — Тези проститутки трябва да са познавали убиеца си и да са му имали доверие. Дори и последната, Агнес, чието тяло ни предстои да огледаме. Убита е в църква — продължаваше Корбет. — Подозирам, че сам убиецът я е поканил там.
— Вероятно — отвърна Кейд. — Да оставим убийствата на тези бедни момичета. Как обаче ще обясниш убийството на лейди Съмървил?
— Не знам — промърмори Корбет. — Може старата дама да е узнала нещо. Но ще ти кажа едно, Кейд, опасенията ти са основателни. Когато задържим убиецът — ще го хванем, не бери грижа за това — обзалагам се, че ще се окаже някое високоблагородно копеле с много неща за криене.
— Мили Боже! — прошепна Кейд.
Корбет се загледа в насрещната стена.
— Озадачава ме — продължи Корбет — увеличаването на убийствата. Според списъка ти, мастър Кейд, на всяко тринайсето число на месеца или около него е умирала проститутка, но от месец май поведението на убиеца се променя: Съмървил е убита в понеделник, единайсети май; свещеникът на следващата вечер; в сряда. На тринайсети май е убита проститутката Изабо, а скоро след нея и онова момиче в Грейфрайърс. Какво е принудило убиеца да промени поведението си?
— Освен… — прекъсна го Кейд.
— Освен какво?
— Освен ако убиецът не е един.
Глава четвърта
Корбет и Ранулф изчакаха Кейд да си събере вещите. Излязоха от кметството и се спуснаха по Кат Стрийт, местата около Олд Джуъри и тъмната, внушителна църква „Сейнт Лоурънс“. Пред малката порта на гробището се бяха насъбрали хора. Повечето от зяпащите бяха от градската паплач и се гавреха с окован мъж, продавал некачествена тетива. Негодната му стока беше струпана на камара и гореше под носа му. Главата на бедния нещастник стоеше заклещена между дървените дъски и той трябваше да диша лютивия дим, който възпаляваше очите му, а устата и носа разраняваше. От време на време крещеше обиди към мъчителите си, после се задушаваше в кашлица, а главата му се удряше о дъските.