Най-после Корбет и спътниците му стигнаха Мърсъри, където застаналите зад сергиите търговци се надвикваха, че имат дантели, панделки, шапки, броеници, гребени от чемширово дърво, мелнички за черен пипер и конци за шев. На минаване през покритото тържище в Уест Чийпсайд, заради подкараните през Шембълс към кланиците в Нюгейт крави, те едва владееха конете си. Животните като да усещаха надвисналата над тях орис и дърпаха въжетата на вратовете си. Усетили паниката им, конете цвилеха от страх. По-нататък близо до Нюгейт касапите бяха затрупани с работа, калдъръмът беше почервенял от кръв, съсиреци и слузеста карантия. Прекосиха Нюгейт, летният повей разнесе отвратителните зловония от тъмницата и противната воня от помийната канавка, която минаваше покрай него.
— Зловонна сутрин — измърмори Кейд.
Посочи с пръст градския канал — гъмжило от умрели плъхове, кучешка и котешка мърша, човешки останки и гниещи сред застоялата вода отпадъци от тържищата. Кейд шеговито смушка Ранулф в ребрата.
— Не криввай от правия път — предупреди го той. — Шерифите имат намерение да накарат всички престъпници от градските затвори да чистят канала, да изгребат целия боклук и да го изхвърлят в морето.
Унесен в мисли за трупа, който току-що беше огледал, Корбет спря на Флийт бридж да си купи черпак прясна вода от търговците на вода, които я продаваха от бокали и водни бъчви. Другите двама го последваха и прочистиха гърлата си преди да продължат към Холбърн. Отминаха църквата „Свети Дънстан“ в Уест, хранилището за документи на Върховния съд, продължиха през Темпъл Бар19, после по широката Стренд20, която водеше към Уестминстър. Широката улица беше обградена от наскоро измазаните и боядисаните домове на известни благородници; по нея вървяха съдии, адвокати и писари, облечени в блестящите си роби и с бели шапчици21 на път за и от съдилищата.
Пред лечебницата на църквата „Света Богородица от Ронсевал“, близо до село Чаринг, Корбет се полюбува на прекрасния резбован кръст, който неговият височайш господар беше издигнал в памет на своята многообичана съпруга Елинор22. По-нататък по пътя завиха и съгледаха пред себе си кулите, фронтоните и богатата каменна украса на Уестминстърското абатство и дворец. През малка странична порта в северната стена влязоха в земите на краля, абатството се извисяваше от дясната им страна, а наблизо беше църквата „Сейнт Маргарет“ — вклинена между градините на абатството и тези на двореца — красива, въпреки ръждясалата бесилка насреща им, която хвърляше сянка и върху великолепието на абатството, и на двореца. Зидарите — които бяха прекъснали работа, щом надниците им от хазната бяха секнали — я бяха сковали надве-натри.
Кейд посочи на север, към другата страна на абатството.
— Ей там — каза той, — сред малка овощна градина ще откриете развалините от къщата на отец Бенедикт, а — махна с ръка — зад църквата на абатството е катедралният съвет, където се събират „Сестрите на света Марта“. Да идем ли първо там?
Корбет поклати глава.
— Не. Първо ще посетим двореца и ще се видим с иконома, възможно е той да ни каже нещо повече.
Кейд се намръщи.
— Управителят е Уилям Сенч. Обикновено е пиян и не е в състояние да ти каже ден ли е или нощ. Знаеш как е, сър Хю, щом котката я няма, мишките танцуват.
Въведоха конете си в двора на двореца. От няколко години кралят не беше идвал в двореца си и личаха следите на запустението: из двора растяха бурени, капаците на прозорците бяха затворени, вратите залостени, конюшните празни, а цветята в лехите прораснали. Някакво куче изтича и залая насреща им настръхнало, накрая Ранулф прогони мелеза. Близо до хазната, която гледаше към прорасналите градини покрай реката, откриха намръщен слуга и го изпратиха да потърси Уилям Сенч. Същият изникна на най-горното от стъпалата, които водеха към църквата „Сейнт Стивън“ и Корбет изруга полугласно. Видът на Уилям Сенч отговаряше точно на същността му — роден и завършен пияница. Имаше изпъкнали и изцъклени като на риба очи, ъгълчетата на устата му висяха като да цивреше, а носът му аленееше. Беше много грозен мъж с рядка коса и изпъкнало чело. Вече беше надигнал чашката, но щом разбра кой е Корбет, се опита да си придаде смел вид — отговорите му бяха кратки и груби, но продължаваше да гледа встрани, сякаш му се щеше да се скатае някъде.
19
Най-известната изкуствена граница, построена през Средновековието, с цел да регулира търговията между търговския център — Лондон и политическия център — Уестминстър. Намирала се е в близост до църквата на тамплиерите, откъдето е получила и името си. — Бел.прев.
22
Чаринг е последното от дванайсетте места, на които е почивал ковчегът с тялото на кралица Елинор, преди тя бъде погребана в Уестминстър. Кръстът е наричан „Кръст на Елинор“. — Бел.прев.