При дома на епископа на Или, Корбет и неговите другари спряха и слязоха от конете си. Кейд ги напусна, като мрачно се извини с други свои задължения. Корбет изгледа как помощник-шерифът зави надясно по Шу Лейн.
— Какво му става на Кейд? — измърмори. — Защо е толкова мълчалив? Какво ли крие?
Ранулф едва повдигна рамене, затова писарят реши да продължат. Сляха се с тълпата. Едва си проправяха път към Нюгейт, понеже улицата се стесняваше и беше задръстена от каруци, които бавно се мъкнеха навътре в града, натоварени с продукти, плодове, ръж, овес, дебели парчета червено месо, крякащи гъски и пилета, затворени в дървени клетки. Нарастващият шум стана оглушителен, заради тежко движещите се, огромни товарни коне, впрегнати в каруци. Колелата на каруците громоляха и трещяха като гръмотевици и вдигаха облаци прах. Въздухът звънеше от клетви, внезапни свади, плющенето на камшиците и дрънченето на броните. Корбет свърна наляво точно при градската порта, Ранулф го следваше надолу по уличката, обсипана с изпотрошени камъни от настилката, които задръстваха и помийната канавка, минаваща по средата. Налагаше им се да вървят бавно, заради дупките и траповете по пътя. Някои бяха запълнени от дървени стърготини и китки зановец, други бяха помийни ями, пълни със съдържанието на нощните гърнета, изхвърлени от околните къщи.
— Къде отиваме, господарю?
— В „Сейнт Бартолъмю“. Искам да надзърна в душата на един убиец.
Глава шеста
Пресякоха улицата и слязоха по друг, потънал в почти пълен мрак сокак, който сякаш беше нарязан от тесни пресечки. Фронтоните на горните катове на къщите бяха издадени толкова много, че почти се допираха и спираха цялата слънчева светлина. Най-после стигнаха Смитфийлд. Обширните открити земи вече бяха претъпкани с хора, очакващи пазара на коне. Най-много бяха богатите, нетърпеливи да наддават на търга за кобилите варварийска порода27. Млади кавалери в пищни одежди, сериозно подплатени на плещите, прилепнали в талията и с бухнали ръкави, в цели водопади кадифе, сатен и дамаска. Краката им бяха обути в прилепнали пъстроцветни чорапи, подчертаващи формата на прасците, а парчето плат, прикриващо отвора отпред на панталоните, подчертаваше издутината между краката им. Точно толкова ослепителни дами, облечени в пищни рокли с квадратни деколтета, затворени високо с копринени връзки, с натруфени воали, които се издуваха над челата и безмилостно оскубаните им вежди, бяха прихванали под ръка контетата. Сравнението между тях и „Сестрите на света Марта“, с техните тъмни одежди и небоядисани лица предизвика у Корбет усмивка.
Пробиха си път през тълпата, подминаха публична екзекуция на клада, върху която престъпниците бяха живи изгаряни, и влязоха през сводестия вход на болницата в „Сейнт Бартолъмю“. Прекосиха двора, отминаха конюшните, ковачниците и другите постройки по протежението на болницата, високия сводест коридор, който вървеше успоредно на църквата на приората28. Стар войник, вече прислужник, който се припичаше на топлото следобедно слънце, предложи да им стане водач. Тръгнаха по коридорите, отминаха стаите, чисти и добре изметени, с отворени прозорци, с подновена тръстика на пода, поръсена с билки. Във всяка стая имаше по три или четири легла и Корбет видя болни мъже и жени, положили глави на твърди, покрити с лен възглавници. Всъщност това бяха бедните клетници от града, които монасите прибираха, за да се погрижат за тях, да ги лекуват или поне да им осигурят малко достойнство в смъртта. Старият войник спря и почука на една врата.
— Влез! — чу се глас отвътре. Корбет и Ранулф бяха въведени в оскъдно обзаведена стая.
Във въздуха се носеха ухания от купи и гърнета със стрити билки и разни отвари. Аптекарят, брат Томас, седеше гърбом към тях, приведен над поставената под прозореца маса.
— Кой е? — попита той.
Гласът му прозвуча сприхаво, понеже го отвличаха от корена, който разрязваше с малък, остър нож.
— Ако не ни искаш тук, ще си идем, братко!
Монахът се обърна, беше висок мъж с приветлива усмивка, макар и грозноват.
— Хю! Ранулф! — на грубото му лице грейна усмивка. Стана и улови ръката на писаря, когото познаваше от дните им в Оксфорд. Корбет стисна здраво ръката на монаха.
— Сър Хю вече, отче!
Брат Томас шеговито се поклони, поздрави Ранулф и попита за Мейв. После се обърна и се поприсмя на Ранулф, който се усмихна, но не отвърна на присмеха с присмех според обичая си, що се отнася до близки приятели или познати. Брат Томас издърпа столове и попита:
— Гладни ли сте?
— Да — отвърна Корбет.
27
Източна порода коне, използвана в създаването на най-скъпата порода коне днес — английска чистокръвна. — Бел.прев.