— Внимавай, Гийом — измърмори той, — ти си ми дясната ръка — кралят вдигна ръка — но ако дясната ми ръка знаеше какво прави лявата, бих я отрязал.
Филип се завъртя, сграбчи каната с вино и докато препълваше чашата, съсредоточено гледаше как шуртящото вино просветва около ръба й. Подаде я на Ногаре.
— Сега, доверенико мой, край на подмятанията. Трябват ми пари, а ти имаш план.
Ногаре предпазливо отпиваше от виното и отвръщаше на погледа.
— Нали имаш план? — повтори Филип.
Ногаре остави чашата.
— Да, твоя милост, имам. Планът ми предвижда намеса в делата на Англия — той се наклони напред и тихо заговори.
Филип слушаше с непроницаемо лице, но докато Ногаре излагаше плана си, кралят скръсти ръце и се наслаждаваше на меденото слово, струящо от устата на Ногаре.
Глава първа
Тежко отпуснат, Едуард Английски седеше на стол до прозореца на стаята за преобличане, която се намираше зад тронната зала на двореца Уинчестър. Известно време наблюдаваше как една от хрътките му лакомо лапа сладкиши от сребърен поднос, украсен със скъпоценни камъни, а после се отдалечи спокойно, клекна в далечния ъгъл и шумно изпразни стомаха си. Едуард се усмихна на себе си и впери поглед изпод гъстите си вежди към двамината мъже, седнали на столове насреща му. Старият, Джон дьо Варен, граф Съри, също беше втренчил безизразния си поглед в него. Едуард оглеждаше жестокото му лице: извития му като клюн нос, квадратната брадичка и очите, които напомняха някак на Едуард за хрътката в ъгъла. Под късо подстриганата коса на дьо Варен, замисли се той, трябваше да има мозък, но Едуард не можеше да се закълне. Никога не го бе спохождала никаква умна мисъл, единственият му отговор — на каквото и да било — беше да обвинява и убива. Тайно Едуард наричаше дьо Варен своя хрътка, понеже каквото и да посочеше Едуард, дьо Варен го хващаше. Сега лордът просто седеше объркан от дългата поредица въпроси, ядно зададени от краля, гледаше своя господар и чакаше поредната заповед. Беше утро в началото на лятото и въпреки това дьо Варен продължаваше да носи дебел вълнен плащ, метална ризница и кафяви вълнени войнишки панталони, напъхани в разхлабени ботуши за езда, с прикрепени към тях шпори. Едуард присви устни. Кралят се зачуди дали лордът изобщо се преоблича. И какво се случваше, когато се отправяше към леглото? Дали съпругата му Алис носеше отпечатъка от тази ризница по нежното си бяло тяло?
Едуард отправи поглед към мъжа, седящ до дьо Варен, облечен скромно в тъмносиня туника, пристегната от широк кожен колан. Различен от дьо Варен, както денят е различен от нощта, този мъж имаше мургаво, мрачно лице, гладко избръсната брада, хлътнали очи и непокорна, рошава черна коса, в която вече проблясваха тънки сиви нишки. Едуард бавно смигна на главния си писар Хю Корбет, специален пратеник на Едуард и пазител на тайния печат.
— Схващаш ли проблема ми, Хю? — прогърмя гласът на краля.
— Да, твое величество.
— Да, твое величество! — изимитира го в отговор Едуард.
Престорена усмивка се появи на обжареното от слънцето лице на краля, устните му бяха извити така, че приличаше по-скоро на ръмжащо псе, отколкото на богопомазан. Изправи се и се протегна в цял ръст, докато ставите му не изпукаха, после прокара пръсти през косата си, стоманеносива и гъста като лъвска грива, падаща назад към тила му.
— Да, твое величество — подигра се отново кралят. — Разбира се, твое величество. Ще се понрави ли на твое величество? — Внезапно Едуард зараздава ритници и блъсна стола на своя писар. — Та, кажи ми, мастър Корбет, какъв проблем имам?
На писаря му се щеше да обясни на краля, кратко и ясно, че е безочлив, избухлив, жесток и отмъстителен и че гневните изблици не му носят нищо добро. Вместо това Корбет скръсти ръце в скута си и впери поглед в краля.
Едуард все още носеше тъмнозеления си костюм за лов, по ботушите му, панталоните и късото му кожено палто имаше големи кални петна. След всяко движение на краля се разнасяше мирис на пот. Корбет се чудеше коя миризма е по-лоша — на краля или на кралската хрътка. Едуард приклекна пред Корбет и писарят невъзмутимо се загледа в зачервените, пъстри очи.
Кралят беше в опасно настроение. Както винаги след лов беше разгорещен: кръвта все още бясно течеше из кралските вени.
— Кажи ми — започна Едуард с престорена благост — какъв проблем имаме?
— Проблемът е бунтът в Шотландия, твое величество. Водачът им, Уилям Уолъс, е роден за воин и за водач.
Корбет видя как върху лицето на Едуард проблясва раздразнение.