Мейв закри уста с ръка. Корбет впери поглед в пода.
— Денят още не е свършил, господарю. Лейди Фицуорън ти отправи покана, да идеш в болницата на „Сейнт Катрин“ до Тауър. Кой знае — лицето на Ранулф светна — може пък да открием нещо повече.
Корбет скри лицето си в ръце.
Глава осма
Корбет вдигна глава и отправи гневен поглед към Ранулф.
— Не желая — повиши глас той — да обикалям из града посред нощ!
Погледна към Мейв, която стоеше зад Ранулф и притискаше маншета на ръкава си към устата си, за да не се разсмее.
— Но, господарю, мислех си, дали пък няма да е от полза? Трябва да разпитаме и двете дами, най-вече лейди Мери. Все пак тъкмо тя последна е видяла лейди Съмървил жива.
Корбет потърка върха на ботуша си в килима. Можеше да долови плача на Елинор и радостните викове на малкия Ранулф, които идваха от стаята долу. Погледна първо към Ранулф и после към Мейв. Помисли си, че може би ще е по-добре, ако те излязат; в къщата нищо не беше както трябва. Мейв мислеше единствено за неизбежното пристигане на чичо си, а двете деца се деряха с пълни гърла. Корбет изобщо нямаше да има мира, а го чакаха неотложни въпроси за разрешаване.
— Добре — съгласи се той. — Но изпрати Малтоут да предупреди за нас. Преди да посетим жените от ордена „Сестрите на света Марта“, искам да се срещна с Уилям ъф Сенч, брат Адам Уорфийлд и дебелия му приятел — брат Ричард. Предай на тези многоуважаеми личности от Уестминстър, че ги очаквам в кръчмата „Трите щъркела“ във Винтри. Ще се опитат да възразят, да се измъкнат с разни извинения, да ти изредят очакващите ги задължения, може дори да са пияни. Предай им, че не давам пукната пара за това! Призовани са от овластен от краля служител и или ще дойдат, или ще прекарат следващите две седмици в тъмницата Флийт33, та били те свещеници, монаси или градски управници.
Ухилен до уши, Ранулф хукна през глава. В стаята си се изми старателно и се преоблече, нагласи се пред металния диск, който му служеше за огледало.
— До тук добре! — промърмори той.
Лейди Мери не му излизаше от мислите, тя беше така гостоприемна по време на посещението в знак на любезност, което направи от името на господаря си по-рано през деня. Ранулф й беше казал, че идва по поръка на Корбет. Надяваше се само господарят му да не разпитва твърде отблизо дамата, а лейди Мери дори в тъмната си домашна роба беше като омайно видение. Седна насреща му в малката си гостна, поднесе му чаша студено елзаско вино и му предложи захаросан марципан върху сребърна чиния. Ранулф беше изиграл ролята си, разказа й как баща му бил рицар, убит в смутните години. Как се бил наредил на добра служба във Върховния съд, с добър доход и как целият оставал на нейно разположение. Лейди Мери беше запърхала с ресници и той припна обратно към Бред Стрийт с радостта на Галахад, който се завръща в Камелот.
В този момент Ранулф нагласяше навлажнената си коса и щедро пръскаше елека си с розова вода. Втурна се надолу по стълбите, целуна отрочето си за лека нощ и заблъска мърморещия Малтоут навън през вратата към кръчмата, където бяха конете им.
Корбет излезе час по-късно, все така недоволен от това, че Мейв беше изцяло погълната от пристигането на чичо си и грижите около наранения му лакът — малкия Ранулф го беше прилъгал да поиграят в склада за провизии и беше хвърлил своя меч — играчка по него.
— Тъжен е денят — оплакваше се Корбет, — в който мъжът не намира покой в дома си.
Като продължаваше да проклина, наметна плаща си и се запъти през Тринити към потъналите в мрак улици към Олд Фиш Стрийт, после към Винтри и гостоприемната топлина на кръчмата „Трите щъркела“. Трябва да беше изминал час откакто беше пристигнал и се настанил в тъмна ниша от едната страна на голямото открито огнище, когато към него се присъединиха Ранулф и Малтоут, придружени от неговите трима ядосани посетители: икономът Уилям беше полупиян, докато на останалите двама лицата пламтяха от яд, че са били измъкнати безцеремонно от вечерната трапеза. Корбет ги поздрави и поръча халби ейл, разреден с вода. Пламналото лице, зачервеният нос и отнесеният поглед на иконома Уилям подсказваха, че още вино би го докарало до пиянски ступор. Пазителят на светата утвар наглед единствен се владееше напълно.
— Призова ни тук — той се загърна плътно в тъмните си одежди — без основателна причина.
Корбет се намръщи.
— Братко, кралят е този, който ви събра тук. Затова, ако имате възражения, отнесете ги към него.
— Какво искаш?