Жената сви рамене.
— Известно ти е как се случва, сър Хю. Обичайно явление. Кралските дворци често пустеят, особено по време на войни. Икономите и управниците лентяйстват и решават да се забавляват за сметка на по-високопоставените от тях. — Фицуорън се усмихна се леко, погледна през рамо и помаха на лейди Де Лейси, която я викаше. — Това е всичко, което знам, сър Хю. Но кажи ми, имаш ли представа кой извършва тези ужасни престъпления?
— Не, милейди, но се надявам да сложа край.
— Пожелавам ти успех в такъв случай.
— А, лейди Катрин?
— Да?
— Знаете ли нещо, ти или лейди Мери, за френския пратеник, сър Амори дьо Краон? Или за мъж, познат като Ричард Падликот?
И двете поклатиха глави в знак на отрицание.
— Дьо Краон не ми говори нищо — бързо отвърна лейди Фицуорън, — но за Падликот съм чувала. Негодник и измамник. Някои от момичетата от улицата говорят за него с такова благоговение и уважение, с каквото аз говоря за краля.
Корбет кимна и остана загледан в отдалечаващите се жени. Седна на пейката и хвърли поглед на Ранулф, който изглеждаше глух и сляп за всичко останало освен за лейди Мери Невил. Корбет примигна и отвърна очи. Беше виждал Ранулф пиян, вбесен, тъжен, похотливо настроен и разнежен, но не и безнадеждно влюбен и на Корбет все още му беше трудно да приеме, че любовта може да порази и Ранулф. Корбет въздъхна и насочи мислите си към онова, което току-що беше научил. Всичко сочеше, че в Уестминстър се случваше нещо нередно. Лейди Фицуорън беше права: за управниците на запуснатите кралски дворци беше обичайно да прекарват времето си в гуляи — веднъж се беше разпореждал с кралското домакинство, за да изправи злосторници пред съда — но в тези ли гуляи се криеше разкриването на ужасните престъпления? Бяха ли монасите от Уестминстър въвлечени в тези пиршества по цяла нощ? Дали не се беше случило нещо и убийствата да са имали за цел да пресекат развързаните езици и позорните слухове?
Вратата на болницата бавно се отвори и Корбет, загубил дар слово, се загледа в двете стари уличници, които се затътриха навътре в църквата. Дрехите, покриващи съсухрените им тела, бяха целите в дрипи. Косите им бяха тънки и невчесани, изглеждаха като две близначки — вещици с кривите си носове, сълзливи очи и зинали устни, от които се стичаше слюнка. Бъбреха и се кискаха като слабоумни, докато се влачеха към масите, настървено отхапваха от хляба и шумно сърбаха от оловните чаши с вино. Вонята от мръсните им тела измъкна даже Ранулф от унеса.
— Мили Боже! — измърмори той. — Не ни трябва да чакаме, докато умрем, за да се сблъскаме с видения от ада.
Лейди де Лейси забеляза погнусата им и закрачи към тях.
— Мастър Корбет, на колко години мислиш, че са тези жени?
— Те са стари вещици.
— Не, не. И двете едва са стигнали трийсет и пет години. Уличници са, мърляви и състарени, разяждани от болест, захвърлени след като дълго време са задоволявали мъжкото сладострастие.
Корбет поклати глава.
— Не съм съгласен.
— Какво имаш предвид? Мъжете са ги използвали!
— А те са използвали мъжете — въпреки че, подозирам, за разлика от мъжете, те са били лишени от избор.
Де Лейси го прониза с очи.
— Така наречените „добродетелни мъже“ са се възползвали от тези жени — продължи Корбет. — Почтените граждани, членовете, които заседават в съвета, вървят в шествията на гилдията, които посещават неделните служби, хванали за ръка съпругите си и с децата си, които тичат наоколо им — Корбет сви рамене. — Тъкмо такива мъже са лъжци, а браковете им са лишени от смисъл.
— Повечето бракове са такива — не му остана длъжна де Лейси. — Съпругата е като движимата собственост, като парче земя, имущество, кон, крава, поток.
Корбет си помисли за Мейв и се разсмя.
— Не всички съпруги са такива.
— Църквата казва: Грациан34 написал, че жените трябва да се подчиняват на съпрузите си. Те са тяхна собственост.
— Английският закон — отвърна Корбет — казва също, че предателят трябва да бъде обесен, измъчван и разчекнат, което не означава, че е правилно.
Отправи усмивка към де Лейси.
— Трябва да прочетете свети Бонавентура35, милейди. Той казва: „между съпрузите трябва да има най-здравото приятелство, което може да съществува на света“.
Искрена усмивка грейна на грубоватото лице на де Лейси.
34
Грациан — монах, юрист, живял през ХII век, посветил живота си на каноничното право. Автор на правен сборник от закони, известен като „Декрети на Грациан“, който се превърнал в основна книга за всички изучаващи правото или практикуващи юристи. Сборникът е имал правна сила до началото на XX век. — Бел.прев.
35
Джовани ди Фиданца (1221 — 1274), канонизиран под името св. Бонавентура — францискански теолог, избран за генерал на своя орден. — Бел.ред.