— Ще ти кажа — гласът му беше дрезгав. — Махни ръката си и прибери ножа, сър Хю. Рано или късно истината щеше да излезе наяве.
Внезапно изникнаха Ранулф и Малтоут и Корбет прибра ножа си в ножницата и ги постави на мястото им.
— Казах ви да не мърдате от мястото си! — извика им Корбет. — Връщайте се обратно!
Помощник-шерифът разтриваше шията си, приклекнал ниско до зида на църквата.
— Да, да — заговори той, — познавах някои от убитите момичета. Аз съм ерген, сър Хю. Притежавам само дрехите на гърба си и доходите от работата си. Не взимам подкупи, не криввам от правия път, но като всеки мъж се усещам самотен. Кръвта ми кипи и едно хубаво лице и нежна плът ще ми донесат утеха. Познавах последното момиче, Хоуиза, както и другите, Мабел, Розамунд, Дженора, но Джудит беше моята любимка. Виждаш ли, мастър Корбет, нея са я нападнали, но не е била убита. Грижа се за нея и сложих името й в списъка, за да я защитя.
— Какво? — учуди се Корбет. — Твърдиш, че някое момиче е оцеляло след нападение на този извратен убиец?
— Почти нищо не е видяла — измърмори помощник-шерифа. — Беше изплашена. Заплаши, че ще каже на другите какво знае за мен и останалите градски управници, ако не бъде защитена.
— И къде е сега?
— Настаних я в манастира на сестрите Клариси38 близо до Тауър. Добрите сестри се съгласиха да се погрижат за нея — Кейд изтри уста с опакото на ръката си. — Това ще продължи, докато не събера достатъчно пари, за да я пратя до един от градовете от Синк портс39.
— В такъв случай, мастър Кейд, най-добре да й идем на посещение.
Взеха със себе си озадачените Ранулф и Малтоут и се отправиха към сградата на кметството, откъдето наеха коне, за да продължат пътя си по улиците на Олдърсгейт, из които минувачите все още бяха рядкост и излязоха извън стените на града. Пътят им завиваше на юг през тучни пасища, минаваше покрай стопанства с крави и водеше към покритите със сиви каменни плочи манастирски сгради на кларисите, удобно разположени сред гори и поля.
Сестрите, които следваха заветите на света Клара, им оказаха сърдечен прием, доволни, че имат посетители и то видни люде. Суетяха се и вдигаха врява около Корбет и спътниците му, като квачки. Наложи се писарят в обичаен знак на любезност да се присъедини към тях в малката манастирска трапезария, където бяха поднесени хляб и ейл, преди Кейд да попита дали може да се види със „скъпата си сестра, Джудит“ в някоя от стаите за гости.
Добрите сестри се съгласиха, но Корбет улови как се спогледаха лукаво с прикрити усмивки. Каквото и да твърдеше помощник-шерифът, монахините не бяха толкова наивни, колкото изглеждаха, и бяха наясно с истинския занаят на Джудит. Незабавно изпратиха млада послушница да подготви момичето. Ранулф и Малтоут останаха в манастирските градини с ясни заповеди да се държат прилично, а Корбет и Кейд се запътиха към варосаната килия, където ги чакаше Джудит. Тя беше хубавка, сочна и червенокоса, облечена в тъмнокафява роба, пристегната здраво около врата. Поздрави сърдечно Кейд, разцелува го по двете страни и притисна ръката му, но тъмните кръгове около очите й издаваха тревогата й.
— Монахините продължават да мислят, че съм ти сестра — рече му дръзко.
— И защо мислят, че си тук? — попита Корбет.
— Ти явно знаеш коя съм, сър, но ти кой си? — не му остана длъжна тя.
Корбет се усмихна, поднесе извиненията си и се представи.
— А сега отговори на въпроса ми! — настоя той.
— Монахините — намеси се Кейд — мислят, че моята сестра Джудит е била нападната в къщата си от крадец.
— А каква е истината?
Момичето се усмихна и отвърна очи.
— Аз съм любовницата на мастър Кейд — отвърна му тя. — Държа стая над един магазин на Фладгейт Лейн. Там ме посещаваше мастър Кейд.
Заговори по-високо и в гласа й започна да се долавя слаб напевен акцент.
— Имах и други приятели. Животът ми беше хубав. Чух за убийствата, но си помислих, че някой си излива гнева — момичето седна на единствения стол в килията. — Прибрах се късно и се качих по задните стълби към стаята си. Често оставям вратата отворена, заради котката си. Влязох и запалих свещ. Имам голям гардероб, подарък от един дърводелец, в него висят роклите ми. Чух шум и, понеже така и не виждах котката, реших, че горката животинка е останала затворена вътре.
Джудит млъкна и сплете пръсти.
— Никога няма да го забравя — промълви тя. — Взех свещта и отворих вратата на гардероба. Мисля, че свещта ме спаси. Видях тъмна фигура, блясък на стомана и, тъй като се отдръпнах, ножът ме поряза.
Момичето развърза ризата около врата си и я смъкна надолу, за да се види дългата, яркочервена резка, която стигаше от едното рамо до другото точно под врата й.
38
Францискански орден, създаден през 1212 г. по името на св. Клара — една от първите последователки на свети Франциск и съоснователка на ордена. Сестрите Клариси следват напътствията на света Клара и живеят в бедност и усамотение. Дните си прекарват в труд, покаяние, молитви и съзерцание. — Бел.ред.
39
Синк портс (от фр. — петте пристанища) историческо обединение на градове в Кент и Съсекс, разположени в най-отдалечения източен край по брега там, където разстоянието по море между Англия и Франция е най-кратко. — Бел.прев.