— Пищях, понеже кръвта ми рукна, после съм припаднала. Трябва някой да ме е чул. Изпратили са да повикат мастър Кейд — хвърли поглед към Корбет. — А ти май знаеш останалото, нали?
— Реших, че е най-добре убиецът да си мисли, че е умряла.
Момичето се намръщи.
— Кой ще ми повярва?
— Какво видя?
— Само го зърнах, но мисля, че беше монах.
— Защо мислиш така?
— Фигурата беше забулена, с качулка и с наметка, но виждаш ли, сър Хю — момичето се усмихна високомерно, — когато вдигнах свещта видях ръкава на нападателя. Беше от тъмнокафяв плат какъвто носят монасите. Видях и друго.
— Хайде, момиче, казвай!
— Когато се отдръпнах и свещта падна, видях бяло въженце с пискюл, сигурна съм — тя вдигна очи, — само монасите носят такова.
В погледа, който Корбет отправи към Кейд имаше обвинение.
— Затова беше мълчалив, когато бяхме в Уестминстърското абатство и се срещнахме с пазача на светата утвар и най-доверения му приятел. Кафяви одежди носят само бенедиктинците. Не си ли даваш сметка, Кейд, убиецът със сигурност е монах!
Кейд удари с юмрук по стената.
— Разбира се, че си дадох сметка — отвърна той, — но кой ще повярва на проститутка?
Срещна тъжния поглед на Джудит.
— Съжалявам — измърмори той, — но точно това ще кажат, думата на една проститутка срещу думата на един монах и какво доказателство има тя, сър Хю, освен собствената си преценка? На страната на всеки монах, обвинен в престъпление, ще застанат братята му и тържествено ще се закълнат, че брат еди-кой си или отец не-знам-кой си по времето на нападението е бил на друго място.
— Никога не си говорил така преди — прекъсна го момичето. — Винаги казваше, че си ме довел тук, за да ме защитиш. Защитавал си себе си!
Обърна се към Корбет.
— Преди помощник-шерифът да продължи — добави тя — и да ме попита защо му е на един монах да напада проститутки, аз ще ти кажа, сър Хю. Ще си единственият, на когото съм го разказала.
Корбет приклекна пред момичето и леко хвана ръката й.
— Кажи ми истината — настоя той. — Кажи ми всичко, което знаеш, и аз ще заловя мъжа, който те е нападнал. Ще ти осигуря защита, писмена заповед от самия крал и щедро възнаграждение. Да — добави при проблесналата надежда в погледа на момичето. — Достатъчно сребро, за да идеш другаде и да започнеш нов живот. Малка зестра, с която вероятно ще можеш да се върнеш в родното си село, да се омъжиш и да си имаш дом.
Момичето сграбчи ръката на Корбет.
— Обещаваш ли?
Корбет вдигна другата си ръка.
— Кълна се тържествено в краля и в Светото причастие. Ще бъдеш защитена и възнаградена.
— Преди около година — започна Джудит — в края на лятото и началото на есента, аз и други момичета бяхме наемани, за да ходим в празния дворец в Уестминстър. Плащаха ни щедро и ни отвеждаха с лодка по реката. Въвеждаха ни по стълбището на краля в една от залите на пустия дворец. Били сме там най-малко дузина пъти, отдавахме се на най-разюздани гуляи. Дотогава такова нещо не бях виждала. Виното се лееше като река, върху подносите имаше цели камари с храна — усмихна се тя, — но светлината винаги беше приглушена. Към нас се присъединяваха мъже. Единия го познах, мисля, че се казваше Уилям, иконом на двореца, винаги беше пиян.
— Разпозна ли друг?
— Вече казах, че виното се лееше като река. Събличахме се, свиреше музика и танцувахме. Мъжете винаги носеха маски, но съм убедена — момичето замлъкна и се замисли за миг, — убедена съм, че някои от тях бяха монаси от съседното абатство.
Корбет подсвирна през зъби и хвърли поглед към Кейд.
— Мътните го взели, Кейд! Дочух слухове за тия гуляи. Знаят ли други в града за тях?
Помощник-шерифът пребледня.
— Носеха се слухове — измънка той.
— Можем само да предполагаме — продължи Корбет — какъв ще е гневът на краля, когато научи.
Усмихна се на момичето и я хвана по-здраво.
— Не към теб, Джудит. Кралят ще се цели в по-едра плячка от теб. Ти ще си в безопасност — вгледа се в пълните със страх очи на момичето. — Кой беше водачът, организаторът на тези гуляи?
— Не знам. Отначало мислех, че е икономът, но той е роден пияница. Беше пиян до такава степен, че между него и момичетата нищо не се получаваше.
Джудит затвори очи и се съсредоточи в спомените си.
— Не, там имаше друг мъж. Висок, добре сложен, с мускулесто тяло, който винаги носеше маска на сатир. Той проверяваше дали светлината в стаите е приглушена, дали храната е сервирана, виното разлято и, най-важното, че преди изгрев ще бъдем изведени от двореца и върнати с баржа по реката.