Яздиха без почивка по лъкатушещите пътечки, не спряха чак докато не влязоха в тесния лабиринт от улички в Пети Уелс около Тауър, където слязоха от конете си при кръчмата „Златния турчин“.
— Не си поръчвай пиене, мастър Кейд, чака те работа! — Корбет измъкна заповед от кесията си. — Отнеси я на конетабъла40 на Тауър. Предай му почитанията на сър Хю Корбет, пазител на кралския печат, и му кажи, че до час искам три баржи на Уол Кей. Една за нас и две пълни с кралски стрелци. Искам да са ветерани, надеждни мъже, които ще изпълнят всяка моя заповед.
Като видя лицето на помощник-шерифа поклати отрицателно глава.
— Не. Сега не мога да обяснявам. Просто изпълнявай и се върни тук, щом всичко е готово.
Стоеше и наблюдаваше как Кейд се отдалечава.
— Какво не е наред, господарю?
— Всичко е наред засега, Ранулф. Гладен съм. Искам да ям. Можете да ме придружите.
Вътре в кръчмата Корбет каза на Ранулф и Малтоут да се погрижат за себе си, а сам поиска от плешивия и опасан с омазнена престилка съдържател да му даде стая.
— Искам да съм сам! — нареди той. — Донеси ми чаша вино!
Усети апетитното ухание, което се носеше от кухнята.
— Какво готвиш, мастър кръчмарю?
— Пайове с месо.
— Донеси два! — Корбет кимна към изненадания Ранулф и тръгна нагоре по стълбите след кръчмаря.
Малката стая беше чиста, подредена и добре преметена. Корбет полегна за кратко на ниското легло и се загледа в тавана. Съдържателят се върна с поднос с храна и вино. Корбет яде и пи жадно, като се опитваше да обуздае собственото си вълнение от това, че накрая има напредък. Разви пергамента, който Кейд му беше дал, и започна да проучва сведенията за Ричард Падликот, осигурена му от писарите. Според документите, Падликот имаше дълго и разнообразно минало на престъпник. Роден в Норич и отличил се в учението, бил приет в Кеймбридж, където се дипломирал и станал част от нисшия клир. После заменил чиновническия живот за по-изгодното съществуване на търговец на вълна, сирене и масло. Известно време пътувал в чужбина, посетил Гент и Брюж, но по тези места късметът му го напуснал. Англичаните били принудени да не изплатят заемите си на търговците в Брюж и Падликот се оказал от ония англичани, които били задържани в замяна и оставени да гният във фламандския затвор. Накрая избягал като убил двама от пазачите и у себе си таял пареща обида към Едуард Английски.
Падликот се върнал в Лондон и станал част от престъпния свят. Измамил някакви златари от Чийпсайд; преметнал и обрал един ломбардски банкер, крадял ценности от църквите. Като измамник бил в стихията си и можел да се престори на когото и да било, само за да отмъкне нечии пари. На няколко пъти властите били на косъм да го заловят, но Падликот — майстор на предрешаването — все успявал да се измъкне.
Корбет отпи от виното и се зачуди на дързостта на този измамник. Беше заплаха за всеки. Опитни търговци, управници с опит, разнежени вдовици, хитри войници, алчни земевладелци, всякакви хора ставали жертва на мошеничествата на Падликот.
Хю Корбет усети напрежение, щом заразглежда списъка с данните. Кралски шпионин беше чул, че Падликот е бил предишната есен в Англия. Имаше сведения, че е бил видян на няколко пъти и през пролетта, а след това идваше сведението от английския шпионин, че Падликот е видян в Париж. Корбет отпусна пергамента и се облегна на леглото. Зачуди се, дали е възможно, дали „господарят“, който Джудит беше описала, организаторът на среднощните гуляи в Уестминстърския дворец, да е не друг, ами Ричард Падликот? Но защо? Дали мошеникът пък не показваше своето презрение към властта като развращава монаси с помощта на проститутки? Корбет само напипваше истината, а имаше само един начин да се разбере каква е тя. Чу тропот по стълбите и Ранулф заблъска по вратата.
— Господарю! Господарю! Кейд се върна, баржите са готови!
Корбет стана, допи виното от чашата и заслиза по стълбите. Уреди сметката със съдържателя и закрачи през двора към мястото, където го чакаше все още смутения на вид Кейд и нервно стискаше и отпускаше големите си ръце.
— Всичко ли е готово, мастър Кейд?
— Да, сър Хю. Чакат на Уол кей.
— Тръгваме към Уестминстър, нали? — извика Ранулф и плесна с ръце. — Тия дяволи, монасите!
Кимна весело към Малтоут.
— Сега става весело — прошепна той. — Почакай само старият господар „Кисела физиономия“ да упражни дадената му власт.
Господарят „Кисела физиономия“, както Ранулф тайно наричаше Корбет, вече крачеше надолу по тесните улички към речния бряг. На Уол Кей три баржи ги очакваха. Офицер от гарнизона при Тауър излезе напред да ги поздрави.