Започна да се съпротивлява и успя да се освободи от хилещите се стрелци, които го държаха от двете му страни и се обърна с лице към своите мъчители.
— Всички вие! — прогърмя гласът му. — Проклети да сте всички! Това е свято място и личното абатство на краля! А този човек — обърна се и размаха пръст към Корбет — е изчадие на сатаната!
Корбет погледна към брат Ричард и видяното му вдъхна кураж. Нисичкият, дебел монах изглеждаше угрижен, очите му непрекъснато шареха, розовото връхче на езика му току се стрелкаше навън и облизваше устни. До него Уилям ъф Сенч беше чак изтрезнял от страх. Накрая Адам млъкна, спря се, изправи рамене и отпусна ръцете си. Корбет огледа кафявата му качулка, одеждите, които носеше и бялото въженце с пискюли около кръста. Беше видял изблика му на бяс, пяната от устата му, сатанинския му гняв. Това ли беше убиецът, който нападаше бедните проститутки по тесните улички на Лондон, зачуди се той. Пазителят на светата утвар пое дъх за нова тирада. Корбет беше наясно, че ако позволи на монаха да говори, може и да загуби подкрепата на военния си ескорт, някои вече изглеждаха разтревожени от ужасните клетви, произнесени от свещеника. Корбет пристъпи към него и с опакото на ръката си зашлеви силно Адам през лицето. Монахът изскимтя и отстъпи, покрил с ръка удареното място.
— Осквернител! — изсъска.
— Има съдилища — спокойно рече Корбет, — където ще отговарям за стореното от мен, както има съдилища, Адам Уорфийлд, където ти ще отговаряш за ужасните неща извършвани тук. Аз, сър Хю Корбет, пазител на тайния печат, арестувам вас, Адам Уорфийлд, брат Ричард от Уестминстър и Уилям ъф Сенч, иконом на двореца за ужасните престъпления: оскверняване, светотатство, прикриване на предателство и сътрудничество с враговете на краля.
Адам Уорфийлд позагуби от безсрамното си високомерие. Брадичката му провисна, а погледът му стана по-предпазлив.
— Какво искаш да кажеш? — измънка той и стрелна гневно с очи брат Ричард, който тихо стенеше, докато Корбет с отвращение забеляза локвичката урина между краката на Уилям ъф Сенч.
— Точно така — продължи Корбет. — Обвиненията, които изброих са само началото. Тримата ще седнете на тази пейка. Тримата, заради верността си към краля, ще отговорите на моите въпроси. А когато приключа, ще ви дам и доказателството за обвиненията към вас.
— На никакви въпроси няма да отговарям! — изкряска Уорфийлд.
Корбет отново го удари.
— Ще отговаряте и тримата — повтори той, — или ще ви отведат в Тауър. Ако продължите да се държите нападателно, било с думи или с действия, или се опитате да избягате, мастър Лимър има заповед да ви убие! Сега седнете!
Тримата задържани бяха принудени да седнат на пейката.
— Сър Хю, ще се справиш ли?
— Да — Корбет сложи стола си срещу тримата мъже. — Сигурен съм, че ще се справя, мастър Лимър. Моля те, върни се на мястото си. Ще те повикам, ако е нужно. Арбалетите на твоите хора заредени ли са?
Лимър кимна.
— Добре! — Корбет се обърна към тримата задържани. — Да започваме.
Изчака стрелците да се отдалечат, така че да не могат да чуват и се приведе напред с повдигната ръка.
— Кълна се във всичко свято, че знам какво е ставало тук. Среднощните гуляи с ядене и пиене, разврата и проститутките от града — погледна към вече треперещия от страх Уилям ъф Сенч. — Ти, сър, ще отговаряш пред краля и единствената ти надежда е да се оставиш на кралската милост.
Адам Уорфийлд продължаваше да се държи нагло, но изведнъж брат Ричард скочи на крака.
— Всичко е истина — призна той. Монахът погледна към пазителя на светата утвар. — За Бога, Адам, не виждаш ли, че той знае? Мастър Уилям, писарят говори истината. Няма да лъжа. Ще призная, че наруших монашеския си обет. Ще призная, че злоупотребих с кралска собственост.
Обърна се и се усмихна отчаяно на Корбет.
— Е какво, мастър писарю? Ще понеса наказанието си, ще остана на хляб и вода три години, ще изпълнявам най-долните задължения в абатството. Може да застана и на позорния стълб. Но какво чак толкова ужасно има в това?
Корбет погледна към ниския дебел монах, после отново се обърна към Адам, който вече седеше с наведена глава.
— Умен си, брат Ричард — отвърна му Корбет. — Мислиш, че става дума само за престъпен обет. Приемам признанието ти, но както ми се струва твоите събратя знаят, че говоря за нещо повече от монаси, които пиянстват и развратничат с проститутки в среднощни гуляи.
Брат Ричард огледа събратята си.
— За какво говори той? — запелтечи монахът. Сграбчи пазителя на светата утвар и го задърпа. — В името на Бога, Адам, какво друго има?