— Вдовицата на веселия ми другар, лейди Катрин Съмървил — продължаваше бавно Едуард, — беше една от сестрите на ордена „Света Марта“. Преди две седмици лейди Катрин се връщала от Уестминстър по Холборн, спътничката й я оставила при „Сейнт Бартолъмю“ и лейди Съмървил тръгнала напряко през Смитфийлд към къщата си близо до Барбикан. Така и не се прибрала. На другата сутрин тялото й било открито да лежи близо до бесилките, гърлото й било прерязано от край до край. Умряла по същия начин, както и уличниците, на които се мъчеше да помага. Кой — Едуард погледна гневно към дьо Варен — би убил възрастна дама по такъв свиреп начин? Искам отмъщение — негодуваше кралят, — искам убиецът да бъде заловен. Градските първенци са напълно объркани. Не искат имената им да бъдат опетнени, а вдовиците на високопоставените благородници трябва да са защитени.
— Спомена още една смърт, твое величество.
— Споменах. В земите на Уестминстърското абатство има къщичка. Убедих абата и монасите да я дадат като награда, благодарност и отплата на един мой стар военен свещеник, отец Бенедикт. Беше стар, благочестив свещеник, който обичаше ближния си и беше отдаден на милосърдни дела. В нощта след убийството на лейди Съмървил, отец Бенедикт умрял при пожар в дома си.
— Убийство ли е било, твое величество?
Върху лицето на краля падна сянка.
— Изглежда като нещастен случай, но според мен е било убийство. Отец Бенедикт може и да беше стар, но беше внимателен и пъргав. Не разбирам защо след като е стигнал до вратата и в ръката си е държал ключа, не е успял да излезе.
Кралят разпери пръсти и внимателно се зае да разглежда стар белег от нанесена с нож рана върху ръката си.
— И преди да си попитал, Корбет, има връзка. Отец Бенедикт беше свещеник от ордена на „Сестрите на света Марта“.
— Има ли мотив за убийствата?
— За Бога, Корбет, откъде да знам!
Кралят се изправи и заподскача през стаята, за да си прибере ботуша. Корбет усещаше, че има нещо, което царственият му господар прикрива.
— Не е само това, твое величество, нали?
В този миг дьо Варен започна да тегли измъкната нишка от плаща си, сякаш се е натъкнал на най-любопитното нещо в стаята. Предчувствието на Корбет се засили.
— Да, да, Корбет, има и още. Твой стар приятел отново е в Лондон.
— Стар приятел ли?
— Сър Амори дьо Краон, личен пратеник на Негово най-християнско величество, Филип, крал на Франция. Наел е къща на Грейсчърч Стрийт и със себе си е взел доста малобройна свита, както и писмата, израз на приятелството на царствения ми брат, краля на Франция. Дадох охрана на дьо Краон, но щом копелето е тук, значи в Лондон се заплитат много повече кроежи, отколкото ми се ще да разнищвам.
Корбет потърка лицето си с ръце. Дьо Краон беше специален агент на Филип. Където и да идеше, неприятностите вървяха подире му: предателство, размирици, заговори и интриги.
— Дьо Краон може и да е копеле — отвърна Корбет, — но не е обикновен убиец. Не може да има връзка с тези убийства.
— Не — намеси се дьо Варен, — както и мухите, дето летят над лайното не са отговорни за него.
— Красноречиво казано, милорд.
Корбет се обърна към краля, който стоеше облегнат на стената.
— Твое величество, какво общо имам аз с това? Обеща ми, щом привърши настъплението ти в Уелс, да ме освободиш от всичките ми задължения за идните два месеца.
— Ти си само писар — дьо Варен продума само с ъгълчето на устата си.
— И съм човек като теб, милорд.
Старият лорд се оригна гръмовно и отклони поглед.
— Искам да идеш в Лондон, Хю.
— Твое величество, даде ми дума!
— Можеш да целунеш кралския ми задник. Необходим си ми в Лондон. Искам да спреш убийствата, да заловиш главореза и да окачиш копелето на бесилката в Тайбърн6. Искам да откриеш какво кроят дьо Краон и приятелят му Раул дьо Ньовер. В какви купища с гадости са затършували.
— Кой е дьо Ньовер?
— Бог знае. Някакво френско благородниче с цялата му придворна превзетост. — Кралят се ухили. — И двамата са проявили интерес към теб. Даже любезно са посетили лейди Мейв.
Корбет подскочи и потръпна от лошо предчувствие. Натрапничеството на дьо Краон беше едно, но дьо Краон под собствения му покрив при жена му и детето му беше друго.
— Ще идеш ли в Лондон, Хю?
6
Между XII и XVIII век в Тайбърн са се извършвали публичните екзекуции чрез обесване — Бел.прев.