— Как обаче е влязъл? — попита Кейд.
Корбет отиде до сивата, плесенясала стена на подземието, изградена от гранитни блокове.
— Така — полугласно рече Корбет, но думите му отекнаха под тъмния свод, — знаем, че не е могъл да се вмъкне отгоре и със сигурност не е минал през вратата.
Потупа с крак по здраво отъпкания под.
— Невъзможно е да е минал отдолу, тогава е прокопал тунел през стената.
— Трябвали са му месеци — отвърна Лимър.
— Бил ли си в обсада?
Войникът кимна.
— Стените са с дебелина тринайсет стъпки. В много замъци са толкова дебели. Как един командир би пробил такава стена?
— Стенобойната машина ще е безполезна. Вероятно ще опита да прокопае дупка, тунел, който започва от другия край на стената, минава под основите и отново излиза нагоре.
— И ако това не помогне?
— Ще се съсредоточи върху самата стена. Ще отнеме обаче много време.
— Според мен, нашият крадец разполага с толкова време, колкото му е необходимо — тихо каза Корбет. — Огледайте стената с факлите. Щом пламъкът се раздвижи от силно течение, тогава сме намерили мястото.
Само след няколко минути Ранулф развълнувано се провикна иззад няколко преобърнати сандъка и привлече вниманието им. Корбет и останалите разглеждаха мястото, а Ранулф заблъска камъка.
— Хлабав е! — каза той. — Вижте!
Посочи изпоцапаната мазилка на стената на височина около стъпка.
— О, Господи! — промълви Корбет. — Досещам се какво е направил.
Почука по стената.
— Какво има от другата страна?
— Старото гробище?
— Да идем там.
Изкачиха се обратно по стълбата. Корбет нареди на стрелците да стоят на пост при нея, докато пред вратата тримата задържани, с набързо завързани ръце и крака, стояха безмълвни и отчаяни. Корбет и останалите излязоха почти тичешком от абатството и отидоха в старото гробище. Наложи им се да газят през високия до кръста коноп и други храсталаци, за да стигнат до стените на подземието. На това място натрапникът беше оставил по-отчетливи следи: счупена лопата, ръждив търнокоп, парчета от старо зебло, Ранулф намери дори блестяща сребърна монета сред бурените. Корбет се опита да си представи вътрешността на подземието, посочи паднал, очукан надгробен камък и каза:
— Повдигнете го!
Лесно преобърнаха на една страна камъка и пред тях се откри дупка, широка достатъчно, за да се вмъкне в нея човек. Корбет се огледа и се засмя притеснено, за да прикрие нервността си. Не понасяше такива затворени места и знаеше какъв ужас ще го обхване, ако се окажеше заклещен или не можеше да се обърне. Сви рамене неловко.
— Страх ме е от такива места — промълви.
Ранулф не чака втора покана, ами коленичи и пропълзя в дупката, Корбет го чу как се придвижва надолу в тунела като лисица, която се връща в дупката си. След няколко напрегнати минути Ранулф се върна, целият в пръст и усмихнат до уши.
— Тунелът се разширява, щом наближите основата на стената.
— А самата стена?
— Само дупка. Явно нашият крадец просто е прокопал път през нея, копаел е в камъка на светлината на малък огън, после изкопаното е изнасял навън в зеблото и е разхвърлял натрошения камък и пръстта между гробовете.
— Били са необходими месеци! — Лимър повтори невярващ.
— Може да се осъществи — отвърна Корбет. — Виждал съм миньори в кралската армия, които са извършвали подобен подвиг срещу стените на замъци. Помни, не става дума за обикновена скала, а за направени от човешка ръка каменни блокове. Веднъж разбити, остава само да се изгребат навън.
— А последния камък? — попита Кейд. — Онзи, който Ранулф раздвижи в подземието?
— Там свършва тунела — отвърна Ранулф. — Ако обаче се вържеш и промушиш крака си, камъкът просто се плъзга навън и встрани. Нашият крадец дори е направил кука, за да го придърпа обратно. Щом веднъж е изблъскан, се открива естествен отвор към подземието и кралската хазна.
Корбет огледа запуснатото гробище.
— Имаме си работа с човек, който вероятно е работел нощем. Започнал е оттук, прокопал е меката глина, докато не е стигнал до основата на стената. После е копаел през зидарията, вероятно си е помагал с огън и е изнасял натрупаното при работата си в торби. Справил се е и с последния камък, измъкнал го е, поставил е халка в него и е направил кука, за да го издърпва и намества обратно. Крадецът си прибира няколко от кралските съдини, но истинската му цел са онези торби с монети — писарят се огледа наоколо. — А те вече са изчезнали.
Корбет потърка лицето си с ръка. Щеше му се тези предположения да се окажат верни. Оставаха още два проблема. Първо, крадецът? Без съмнение е Падликот, но къде беше този човек? И по-важният въпрос — къде беше откраднатото? Корбет стисна устни с пръсти. Второ, въпреки че прикритият живот на монасите излезе наяве, все още му липсваха доказателства, които да ги свържат с убийствата. Разполагаше само с драсканиците на една старица и разказите на едно просещо момче и проститутка от улицата. Корбет въздъхна и вдигна поглед към синьото небе.