След като се върнаха при кръчмата Корбет влезе вътре, а Ранулф остана отвън, за да се измие в големите бъчви с вода близо до коритата за конете. Присъедини се към господаря си, тъкмо когато съдържателят оставяше на масата два подноса с горещо агнешко печено на шиш, с подправки и в гъст сос от кромид, праз и други зеленчуци. Корбет си беше поръчал и малка кана вино, най-доброто, което кръчмата можеше да предложи и докато наливаше в чашите на двамата, похвали Ранулф за смелостта му, който пламна цял от притеснение.
— Разплетохме ли цялата история, господарю? — Ранулф направи опит да отклони посоката на разговора от неговите успехи.
— Не знам. С какво разполагаме, Ранулф? Монаси с непристойно поведение и ловък крадец, който е обрал кралската хазна. Можем да докажем тези факти, по-трудното е да намерим логическата връзка, нишката, свързваща разгулните гуляи в абатството, от една страна, с обира в подземието на кралската хазна; и от друга с убийствата на бедните проститутки в Лондон. Да не забравяме и убийството на лейди Съмървил и отец Бенедикт.
Корбет обра и последните залъци в купата си с костената си лъжица, след което я уви в кърпа и я прибра отново в кесията си.
— Единственото, което ни е известно, е, че има връзка, но един добър адвокат ще докаже, че в основата на предположенията ни има повече дупки, отколкото в рибарска мрежа. Още повече, че не знаем кой е крадецът.
— Трябва да е Падликот?
— О, да. Ние мислим така, ние знаем, че е той. Ти знаеш. Аз — също. Ние сме сигурни в това — натърти Корбет — и все пак нямаме доказателства. Кой е Падликот, къде е Падликот? Нямаме отговор на тези въпроси.
Взе чашата си с вино, задържа я и я разклати.
— Отгоре на всичко не знаем самоличността на убиеца.
Отпи голяма глътка, а прислужникът му го наблюдаваше с любопитство — Корбет беше известен със своето въздържание.
— Притеснен ли си, господарю?
— Да, Ранулф, притеснен съм, защото когато кралят ми поиска обяснение, ще му представя твърде много проблеми, а ще му предложа твърде малко решения.
— Ти разкри обира на хазната.
— Кралят няма да даде и пукната пара за това! Ще бъде много по-заинтересован да си върне откраднатото от хазната и да обеси копелето, извършило обира. Не, не — Корбет разхлаби туниката около врата си. — Убийствата не ми излизат от главата, имам два кошмара, Ранулф. Първо, свързани ли са убийствата с абатството? И второ, за колко убийци говорим — двама или дори трима? Убиецът на проститутките, убиецът на лейди Съмървил и загадъчният убиец на отец Бенедикт.
— Забравяш нещо, господарю. Амори дьо Краон, лукавото копеле трябва да има нещо общо с цялата тази гадост.
Погледът на Корбет се стрелна към Ранулф. Думите на прислужника му раздвижиха някакъв спомен и той си даде сметка, че е забравил напълно за своя противник — французина.
— Разбира се — въздъхна той. — Амори дьо Краон. Приключи ли, Ранулф? Добре! Да идем тогава на Кок Лейн.
Прислужникът му се ухили и той поклати глава.
— Не, не, озапти похотливостта си. Искам да останеш пред аптеката и да потърсиш едно малко просяче, облечено в дрехи от груб плат. Заведи го на Грейсчърч Стрийт и му кажи да не изпуска от око къщата на французина. Да дойде и да ми остави съобщение веднага, ако се случи нещо необичайно, да речем: ако пристигне неочакван посетител или започнат приготовления за отпътуване.
Ранулф забързано се отправи да изпълни заповедта. Корбет допи виното си, почувства се силно загрят от него и леко сънлив, напусна кръчмата и се отправи към главната порта на Тауър. Показа пълномощията си на дежурния пазач, прекоси пълния с вода ров, мина под редицата сводове и влезе във вътрешните части, които обкръжаваха централните четвъртити кули. На всяка от портите часовите му искаха парола, но подчинявайки се на писмената заповед на краля го пускаха да продължи. Най-после стигна до вътрешния двор, притихнал в жегата на ранното лято. Корбет успя да види, че строителните работи в Тауър бяха подновени, понеже кралят се страхуваше да не би французите да нахлуят в Есекс и дори по устието на Темза. Около огромни пещи бяха струпани тухли и пясък, накамарени бяха дебели дъбови трупи.
Тауър беше цяло селище с редици от конюшни, гълъбарници, открити кухни, хамбари и кокошарници, всичките струпани покрай вътрешната стена. В единия край, досами измазаните дървени къщи на офицерите от Тауър, имаше малка овощна градина. Корбет подмина огромните каменохвъргачки и стенобойни машини, които бяха в готовност, и беше прекосил наполовина поляната пред Бялата кула, когато го спря офицер с грубо лице. Мъжът все още сричаше дадената на Корбет заповед, когато Лимър внезапно се появи и бързо се намеси.