— Горкият проклетник е сляп! — изкрещя Ранулф. — Ти си виновен, проклети писарю! Ти и твоето сълзливо настроение. Трябваше да идем до Фарингдън!
— Млъкни! — грубо му отвърна Корбет.
Корбет коленичи до Малтоут и дръпна ръцете на младежа далеч от лицето му. На слабата светлина на уличката успя да види, че кожата около очите му изглежда сякаш е била посипана с пясък, а в същото време очите му бяха зачервени и от тях течеше бистра течност. Корбет се втурна обратно нагоре по Уолбрук, затропа по вратите, докато един от стопаните, по-смел от останалите, отвори. Довлякоха Малтоут до осветеното преддверие и пораженията на очите му ставаха все по-видими с всяка кана вода, която Корбет изливаше върху тях, за да ги очисти от варта. Стражата, четирима войници и член на градския съвет, разтревожени от шума, дойдоха на Уолбрук. Корбет им каза да се разкарат и да не досаждат, освен ако не искат да помогнат. Градският съветник успя да набави два коня. Помогнаха на Малтоут да се качи и Корбет препусна нагоре по Бъдж Роу към Уест Чийп, после по Шембълс към Нюгейт, толкова бързо, колкото позволяваше състоянието на ранения. Ранулф ги следваше. Малтоут пъшкаше и стенеше, а Ранулф крещеше към него да не пипа очите си.
Не спряха, чак докато не стигнаха в „Сейнт Бартолъмю“. Потънали в пот и мръсотия, затропаха по вратата и закрещяха името на брат Томас. Пуснаха ги да влязат, а послушници помогнаха на Малтоут да слезе от седлото. Излезлият от църквата брат Томас дойде тичешком и отведе младия вестоносец. Корбет и Ранулф останаха да чакат в дългия и празен коридор. Зад здравата и залостена врата чуваха как крясъците на Малтоут се примесваха със спокойния глас на брат Томас и кротките успокоения на послушниците, които забързано носеха купи с вода и подноси с билки и мехлеми. Корбет се умори от назиданията на Ранулф и легна на пейката, за да подремне, докато прислужникът му кръстосваше напред-назад. Той изпрати по един послушник съобщение на Бред Стрийт и зачака брат Томас да се погрижи за очите на Малтоут. Вече беше съмнало, когато лекарят излезе.
— Не, не можете да го видите — заяви уморено. — Изпи чаша вино с приспивателно и ще спи до пладне.
— А очите му? — извика Ранулф, сграбчвайки свещеника за ръкава. — Загубил ли е зрението си?
Лекарят внимателно се освободи.