Глава дванадесета
Корбет се настани в една от многото кръчми по Теймз Стрийт, докато пристигнат Ранулф и Кейд. Нае и петима рибари, които празнуваха нощ на голям улов, за да дебнат из кейовете и доковете за френски кораб, който се готви да отплава със сутрешния отлив. Шпионите му се върнаха до час и съобщиха за френски рибарски кораб, Grace a Dieu42, който бил закотвен на Куиншийт и на който царяло голямо оживление. Единият от рибарите много точно описа дьо Краон, Корбет се разтревожи от думите на друг рибар, според който екипажът на рибарския кораб бил добре попълнен, имал оръдия и на пост стояли войници.
— Предполага се, че корабът превозва вино, но — мрачно заключи мъжът — нали ги знаете французите, мастър? Корабът е бил търговски, превърнат е във военен.
Корбет изруга и се разплати с мъжете. Имаше опасност корабът да се измъкне от пристанището, а не искаше да бъде въвлечен в битка по вода в Темза или, още по-лошо, във водите на Ламанша, където французите можеха да се измъкнат от всеки преследвач и за нула време да стигнат до Диеп или Булон. Напусна кръчмата и неспокойно закръстосва насам-натам. Според получените заповеди вече трябваше да е на път за Шийн, но на краля щеше да му се наложи да почака. На Корбет му оставаше да се надява само догадките му да се окажат верни.
Най-после Ранулф се върна заедно с Кейд, един от шерифите и отряди от градски стрелци и въоръжени мъже. Войниците заляха широките и тесни улички и предизвикаха изумлението на ранобудните дребни или важни търговци, моряците, продавачите на сергии и зарзаватчиите. Помощник-шерифът изглеждаше все така нащрек и нервен, даваше си сметка, че измамата му относно Джудит остава без разрешение.
— Има ли новини от Тауър, мастър Кейд?
Помощник-шерифът поклати отрицателно глава.
— Брат Ричард е освободен, а Адам Уорфийлд продължава да повтаря разказа си. За какво е цялата врява, мастър Корбет?
— „Врявата“ — озъби му се Корбет — е заради предателство!
Погледна към Ранулф.
— Предупредиха ли началника на пристанището?
Ранулф потвърди с кимване.
— Двама войници са предупредени — додаде Кейд. — Темза е затворена надолу, след Уестминстър, но с този отлив един кораб ще успее да си проправи път и да избяга в открито море. Реших, че търсим именно кораб, така ли е?
Корбет потвърди с кимване.
— Един френски търговски кораб е превърнат във военен. На котва е в Куиншийт. Не искам глупости. Забравете възраженията си, протокола и дипломатическите връзки. Искам този кораб да бъде спрян, войниците му обезоръжени и да не остане местенце непретърсено на кораба.
Кейд пребледня.
— Сър Хю, надявам се, че знаете какво правите, нали? Ако сгрешите, а подозирам, че търсите откраднатото от хазната, гневът на краля ще се излее върху всички ни.
— А в случай, че имам право — кротко отвърна Корбет — тогава всички ще танцуваме около дангалака.
Поведе стрелците и войниците по тясната уличка към пристанището и кейовете. Нарежданията бяха дадени шепнешком, накрая стигнаха речния бряг. Корбет заоглежда френския кораб: подвижните му въжени стълби още бяха спуснати, но моряците вече се катереха по мачтите, за да подготвят кораба за плаване.
— Сега! — извика Корбет.
Той, Кейд и Ранулф поведоха нападението от калдъръмената уличка. Щурмуваха въжетата. Двама войници — мъже в кралската френска униформа, опитаха да ги спрат, но бяха отблъснати от връхлитащите кораба от всички страни английски стрелци и войници. На изненаданите моряци в такелажното им бе заповядано да налягат, а откритите на палубите моряци бяха обезоръжени.
Опасностите на кораба бяха за кратко време премахнати и френските войници се оказаха в положението на обикновени зрители. Вратата на малката каюта на кърмата се отвори и дьо Краон, следван от дьо Ньовер се втурнаха през палубата към Корбет, който стоеше до основата на голямата мачта.
— Възмутително! — изкрещя дьо Краон. — Ние сме официални пратеници на крал Филип, това е френски кораб!
Посочи грамадния флаг, който стърчеше от кърмата.
— Плаваме под кралската защита на династията на Капетингите.
— Ако ще да плавате под защитата на самия Свети отец! — отвърна му Корбет. — Край на престъпленията ти, дьо Краон. Искам да върнеш златото на краля на Англия. Веднага!
Дьо Краон развеселено примигна.
— Сега и крадци ли излязохме?
— Да. Такива сте.
— Ще отговаряш за това!
— Готов съм! — Корбет се обърна към Кейд. — Претърсете кораба!