Помощник-шерифът се обърна и отсечено даде заповедите. Английските войници охотно се заеха със задачата, пренебрегвайки протестите на дьо Краон. Каютата беше претърсена, но претърсващите излязоха със строги лица и поклатиха глави в знак на отрицание. Цял отряд беше изпратен в трюма. Корбет наблюдаваше застаналия със скръстени ръце дьо Краон как потупва нетърпеливо с крак по палубата. Английският писар умишлено не поглеждаше към дьо Ньовер, но прошепна на Ранулф къде да застане. Войниците се върнаха горе на палубата.
— Няма нищо — казаха те, — само платове и чували с храна.
Корбет овладя паниката си, когато усети слисването на Кейд и останалите офицери. Знаеше, че златото и среброто са на борда, но къде?
— Господарю.
— Млъкни, Ранулф!
Ранулф сграбчи ръката на Корбет.
— Господарю, някога се мотаех из пристанището. Корабът се готви да излиза в морето, нали? Моряците са по въжетата и се подготвят за отплаване. Искат отплаването да е бързо.
— Е, и?
— Господарю, котвата на кораба все още е спусната. Трябва да е вдигната!
Корбет се извърна гърбом към дьо Краон.
— Какво се опитваш да ми кажеш, Ранулф?
— Господарю, не са вдигнали котвата!
Корбет се засмя и се обърна към Кейд.
— Нека трима плувци да се уверят, че всичко с котвата на кораба е наред. Дали да не проверите корабната верига?
Дьо Краон пребледня и зяпна. Дьо Ньовер се запримъква към бордовата ограда, но Корбет го сграбчи за ръката.
— Мастър Падликот — процеди през зъби, — настоявам да останеш!
— Падликот! — озъби се дьо Краон.
— Да, мосю, английски престъпник, издирван от шерифа на този град, както и в други краища по цял списък с престъпления дълъг, колкото тази река!
Дьо Ньовер се опита да се измъкне. Корбет щракна с пръсти и нареди на двама войници да го държат здраво. В това време Кейд беше подбрал доброволците. Трима стрелци свалиха шлемовете и коланите с мечовете си, смъкнаха ботушите си и се гмурнаха като водни плъхове в пълната с нечистотии река. Изчезнаха под водата и се показаха с победоносни възгласи.
— Торби! — крещеше един от тях като разплискваше вода и клатеше глава. — Има тежки торби с монети, завързани около веригата на котвата.
— Осигурете баржа — нареди Корбет. — Плувците да измъкнат торбите, поставете строга охрана и наредете торбите да бъдат откарани с каруци до замъка Шийн.
Кейд издаде заповеди и се отдалечи. Корбет погледна към противниците си.
— Мосю дьо Краон, ще те оставя засега. Ще отведа мастър Падликот, понеже това е Ричард Падликот, не Раул дьо Ньовер, нали? Той е английски поданик, който дължи вярност на краля и без съмнение ще отговаря за своите тежки престъпления.
Дьо Ньовер закрещя към дьо Краон, но французинът само поклати глава и задържаният, пребледнял като платно Падликот, беше отведен с блъскане.
— Не знаехме нищо — запротестира дьо Краон. — Взехме дьо Ньовер заради лъжите му.
Корбет се ухили на съшитата с бели конци лъжа и посочи към веригата на котвата.
— Предполагам — отвърна му той, — че при вдигането на котвата, в момента на отплаването, щяхте да откриете торби, завързани със здрави въжета за веригата. Разбира се, щяхте да настоявате, че сте открили съкровище и да искате да го занесете вкъщи на царствения си господар, като свеж доход за войските му във Фландрия. След време, няма как, щяхте да пошушнете какво сте направили и да превърнете Едуард Английски в посмешище — принц, на когото са обрали златото, за да се разплаща с него врага му, когато напада съюзниците му.
Корбет поклати глава.
— Хайде, хайде, мосю. Върховният ни съд ще повдигне към теб обвинения. Ти ще заявиш, че си невинен и все пак ще си останеш лъжец и кръгъл глупак!
Корбет, следван от Ранулф, отиде до края на борда.
— Ти ли ги изпрати? — извика му през рамо Корбет. Обърна се и срещна пълните с омраза очи на французина.
— Кого да съм изпратил? — грубо му отвърна Дьо Краон.
— Убийците, които ни нападнаха.
Дьо Краон се засмя и поклати глава отрицателно.
— Един ден, Корбет, ще го направя!
Корбет и Ранулф тръгнаха надолу по въжетата, където ги чакаше задържаният, вече окован за сигурност и между двама стражи. Зад себе си Корбет чу изсвирванията на офицерите, които даваха заповед на хората си да напуснат френския кораб и притеснените викове на френския капитан, който нямаше търпение Grace a Dieu да излезе в морето, възможно най-скоро.
— Къде да отведем задържания, сър Хю?
Корбет погледна към офицера, после към Падликот.
— Към затвора Нюгейт, трябва обаче да остане окован и с двама пазачи.
Корбет пристъпи по-близо и се взря в бледото лице на майстора на предрешаванията.