Сера запя.
Вода, затворена
далеч от слънчевия ден.
Без всякаква надежда,
също като мен,
завърти се, забушувай,
чуй моята молба.
Счупи оковите,
разруши тази древна стена.
В първия момент нищо не се случи, но след малко Серафина чу как в тръбите се завихрят вода и наноси. Тя отново изпя заклинанието, този път по-силно. Тръбите изстенаха. Древните камъни в стените затракаха. Водата се въртеше все по-силно и по-силно, опитваше се да излезе навън в разширяваща се спирала – като фунията на торнадо, само че заради тръбите не можеше. Тръбите заскърцаха от растящото налягане.
– Хайде, Сера! – викна Линг.
Сера за трети път изпя заклинанието, вложи всичките си сили. Когато и последната нота се издигна във водата, последва оглушителен тътен. Тръбите избухнаха и събориха почти цялата задна стена. Силата на експлозията събори Серафина на пода и вдигна във водата купища отпадъци, които я засипаха с чакъл и тиня. Тя се отърси, изправи се и се огледа за Линг.
Линг се олюляваше, замаяна от експлозията. Парче камък я бе порязало по бузата. Тя беше отпуснала хватката си върху водната стена и опафагите, също замаяни, се запрепъваха към тях. Серафина сграбчи Линг за ръката и я дръпна през дупката в стената.
– Линг, ще можеш ли да плуваш сама за малко? – попита Сера. – Трябва да бързаме.
Линг премигна. Разтърси глава, за да я проясни. Пое си дъх няколко пъти и каза:
– Плувай нагоре. Чувам пасаж. За опафагите рибата ще е лесна плячка. Ако успеем да се издигнем над пасажа, може и да им се изплъзнем.
Двете русалки се стрелнаха нагоре към топлите, светли води близо до повърхността. Хиляди сардини с бляскави люспи плуваха по течението. Сера и Линг минаха през пасажа, сърцата им блъскаха в гърдите, дробовете ги боляха от усилието. Сера погледна през рамо и видя как ужасните опафаги започнаха да грабят риба с ноктестите си ръце и да я тъпчат в устите си.
– Можеше да сме ние – каза Линг.
След минута двете изплуваха на повърхността. Задъхана, Линг заслони очи с ръка и се огледа.
– Виждам малък залив ей там – съобщи тя и посочи на запад. – Скоро ще падне мрак. Може би ще успеем да си намерим подводна пещера и да се скрием за през нощта.
През следващия половин час плуваха в мълчание. Когато наближиха заливчето, Сера видя, че Линг е хванала счупената си ръка със здравата.
– Добре ли си? Как се чувстваш? – попита тя.
– Уморена. Наистина, ама наистина уморена – отвърна Линг.
– Има защо – каза Сера.
– Да, но не е само заради тази случка. Омръзна ми да си спасявам живота с плуване. Омръзна ми от Трахо, канибали и изроди в огледала.
– Забрави гнилочниците, ездачите на смъртта и русалийките – засмя се Серафина, не по-малко уморена.
– Искам просто да седна и да изпия един чай с мехурчета. Коралова боровинка, това е любимият ми вкус. Искам да се видя с приятелите си. Да отида на танци. Да послушам последната раковина на „Мъртви бирници“. Да спя в меко легло – Линг млъкна и огледа хоризонта. – Но няма да стане, нали?
Сера погледна приятелката си. Кръвта от порязаната буза се стичаше по брадичката ù. Все още държеше болната си ръка със здравата. Това беше животът им сега – жестоки схватки и бягство на косъм. За няколко секунди Сера бе завладяна от толкова силно усещане за нереалност, че ù се замая главата.
Името на групата, която Линг бе споменала, „Мъртви бирници“, отекна в паметта ù. Спомни си деня, в който тя и Нийла бяха намерили Махди и Язид, брата на Нийла, в безсъзнание в развалините на двореца на Мероу, след цяла нощ забавления. Язид, опитвайки се да измисли правдоподобно обяснение на станалото, бе казал, че са ходили да слушат „Мъртви бирници“ в Лагуната. Сера не можеше да повярва, че това се бе случило само преди няколко седмици. Имаше чувството, че е минал цял живот оттогава. Преди нападението над кралството ù тя бе разглезена принцеса. Сега беше русалка извън закона, престъпница, за чиято глава се предлагаше награда, винаги в движение, винаги в опасност. Колко хора беше оставила в миналото – Яз, Махди, майка си, чичо си, брат си... нямаше представа дали са оцелели.
Нямаше представа дали и тя самата ще оцелее.
– Не, Линг – каза тя накрая. – Няма да стане.
Линг въздъхна.
– Е, и пещера ще ни свърши работа. Би трябвало да сме в безопасност – съмнявам се, че някой би тръгнал на разходка в тези води. Предвид малките ни, гладни приятелчета. Каквото и скривалище да намерим, няма да е кой знае какво...
– Но ще ни е достатъчно – каза Сера, а в гласа ù прозвуча ново, силно чувство. Тя се обърна към Линг и я погледна. – На мен не ми трябва чай с мехурчета и меко легло, Линг. Изгубих всичко, което имах, но откривам нещата, от които имам нужда. Като например сила, кураж... и най-вече русалки, които ще пазят гърба ми във всяка ситуация. Това ми стига. Даже е повече от достатъчно. То е всичко, което ми трябва.