Линг ù се усмихна.
– Да – промълви тя, – предполагам, че си права.
Двете русалки се гмурнаха и заплуваха току под вълните. По-далеч от опафагите. По-далеч от Атлантида. По-далеч от Оладелго и човека без очи.
По-далеч, макар и само за една нощ, от всички опасности.
Седем
– Ставай, сънливке.
Серафина отвори очи.
– Сутрин ли е вече? – попита тя.
– Аха. Намерих малко храна – съобщи Линг. – Лепки и миди. И малко рифови маслини.
Тя сложи на земята шала си, който се беше издул от храна.
– Благодаря. Умирам от глад – призна Серафина.
Пещерата, в която двете с Линг бяха прекарали нощта, имаше мек под, гъсто покрит с анемони и водорасли. Серафина се бе наспала добре. Сега седна и се протегна.
– Как са бойните ти рани? – попита тя Линг.
– Порязаното спря да кърви, а ръката ми вече не тупти. Добра обиколка на Атлантида направихме.
– На косъм бяхме да разберем какви са талисманите – каза Сера, разочарована.
– На косъм бяхме и да се превърнем във вечеря – напомни ù Линг. – Поне разбрахме какви са три от талисманите – черна перла, син диамант и лунен камък. Това е с три повече, отколкото знаехме преди. Голямо постижение си е.
– Сигурно си права. Трябва да кажем на останалите. Ще направя конвока, да видим дали ще успея да настроя всички ни на една вълна.
Серафина изпя заклинанието, но нищо не се случи. Тя пробва отново.
– Линг, можеш ли да ме чуеш в главата си?
– Не. Нищо. Nada. Nihilo. Nichts[1]…
– Добре де, добре, разбрах! – изсумтя Серафина. Тя ядно плесна с плавник по стената на пещерата. – Защо не става нищо с това заклинание?
– Защото си уморена.
Серафина вдигна вежда.
– Имаш предвид, че съм некадърна.
– Не, нямам това предвид. Преди малко се опитах да поговоря с един октопод. Докато търсех закуска. Исках да го питам къде мога да намеря малко бели миди. Научих октоподски, когато бях на около две години, но този път даже не успях да си спомня как беше „Здравей“.
– Знаеш ли кое е странното? –каза Серафина, замислена. – В Атлантида успях да разговарям с една змиорка, без да знам змиорски. Мисля, че беше заради кръвния обет. Защото имам малко от твоята кръв в себе си.
– Хм. Значи това обяснява защо илюминатата, която направих, докато търсех храна, беше най-силната, която някога съм правила – рече Линг и сдъвка една маслина. – Явно сега имам част от способностите на Нийла. По-късно ще опитам да призова подводния огън. Да проверя дали имам и способностите на Бека. Но знаеш как е, Сера, магията не е точна наука. Зависи от много неща. Способности. Сила. Луната. Приливите...
– И от пълната некадърност на заклинателя.
– Пробвай пак след ден-два. Когато си възвърнала силите си. Когато не си се надплувала с петстотин ездачи на смъртта, не си се борила с Дрол Оладелго, глутница опафаги и един гог без очи.
Сера потръпна, когато Линг спомена човека с черните, празни очи. Първо ù се беше явил в собственото ù огледало. Беше се опитал да изпълзи от него, да я хване, но бавачката ù Тавия го бе подплашила. В онзи момент Сера си беше казала, че трябва да е бил халюцинация. Сега знаеше, че е истински. И че мисли злото на нея и на приятелките ù.
– Кой е той? Защо ни преследва? – запита тя.
– Ще ми се да знаех – отвърна Линг и издърпа една лепка от черупката ù. – Обаче искам да ми обещаеш нещо.
– Какво?
– Когато пътищата ни се разделят, ще стоиш настрани от огледалата и от Атлантида. Прекалено са опасни.
– Да, добре – иронично каза Серафина. – Отсега нататък ще го давам по-леко. Ще си отида вкъщи, в Серулия, да се поразходя из бойното поле за разнообразие.
Линг се разсмя.
– Всъщност смятам да направя едно малко отклонение преди това.
– Още едно ли? Започвам да мисля, че се опитваш да избегнеш връщането си в Серулия.
Сера настръхна. Нежеланието ù да се върне вкъщи отдавна беше повод за търкания между нея и Линг. Бяха спорили по въпроса на път към пещерите на йелите точно преди Линг да се хване в една от рибарските мрежи на Рафе Тепрез. Сера все още се обвиняваше за това, че тогава Линг си счупи китката, докато се опитваше да се освободи.
– За това отклонение си има причина. Съвсем основателна – обясни тя с нотка на укор. – Помниш ли, когато ви разказвах на всички как с Нийла сме били в плен на Трахо? И как избягахме с помощта на Хищниците? Те ни заведоха в своята главна квартира, един дворец във Венеция, притежание на човек на име Армандо Конторини, дук на Венеция. Трахо ни откри и нападна двореца. Заради нас. Трябва да отида там. Да видя с очите си, че дукът е добре.