– Келефу, ще пием чай сега – заповяда Аран.
– Сега ли, Ваша милост? Това би било много необичайно. Сега е едва три часът и двайсет и една минути, а чаят се сервира точно в четири часа и петнайсет минути – каза Келефу.
– Сега, Келефу.
Келефу се поклони, нещастен.
– Както пожелаете.
Преди обаче да изпълни заповедта на Аран, един разтревожен, пребледнял министър се приближи до него и му прошепна нещо. Келефу го изслуша, кимна мрачно и каза:
– Свикана е спешна среща на военния съвет, Ваша милост. Изисква се присъствието ви.
– Ще дойда – каза Аран и се обърна към Нийла. – Боя се, че чаят ще трябва да почака.
– Пита-джи, да не сме... – Нийла не можа да се накара да завърши въпроса.
– Във война ли? – довърши Аран. – Мнозинството в съвета иска да нападнем Ондалина. Съветниците ни са убедени, че Колфин е в дъното на заговора за убийството на Билаал и Ахади. Смятат, че държи Махди и Язид в плен. Опасявам се, че въпросът не е дали да обявим война, а кога да го направим. Пратих послания на владетелите на всички морски царства с молба да се съберем на Съвет на шестте води.
Той поклати глава.
– Изабела е най-вероятно мъртва, Колфин стои зад заговора, така че ако изобщо се съберем, това ще е Съвет на четирите води. Сега трябва да се видя със съветниците си.
Той целуна Нийла.
– Скоро ще поговорим, дете мое.
Нийла се загледа след него, докато той отплуваше. Движеше се спокойно и царствено, но раменете му бяха превити. Той бе втори син и не бе подготвян за император. Нийла виждаше колко му тежат загубата на брат му и новите му отговорности.
А скоро и аз ще добавя към тази тежест, помисли си тя.
– Келефу, доведи Сума. Кажи ù да се погрижи за принцесата. Да занесат в стаята ù храна и напитки, да приготвят пясък за изтъркване и чисти дрехи – нареди Сананда.
– Да, Ваша милост – каза Келефу.
– Но мата-джи, трябва да ти разкажа всичко. Веднага. Не мога да чакам. Може ли да отидем в личните ти покои?
Сананда се взря в лицето на Нийла и се намръщи.
– Какво? Какво има? – попита Нийла нетърпеливо.
– Под очите ти има сенки! Лицето ти е изпито – заговори Сананда. – И, извини ме, но съм ти майка и трябва да го кажа – в средата на челото ти има бръчка, а преди я нямаше.
Разстроената Сананда щракна с пръсти и веднага ù поднесоха блюдо с чилауонди. Тя веднага си взе една сладка. Ококори се, когато Нийла не последва примера ù.
– Мила моя, какво ти е? Болна ли си?
– Добре съм. Просто не съм гладна – обясни Нийла.
Докато беше при йелите, Нийла бе загубила страстта си към сладкишите. Трябваше да учи трудни заклинания като конвоката и покрай тях беше забравила всички бингбанги, зизита и подобните им.
Сума, амата на Нийла, се появи в залата. Старата бавачка ù хвърли един поглед и пребледня.
– Велика Нерия, дете, какво е станало с косата ти!
Нийла изпухтя от нетърпение. Беше оцеляла след жестокото нападение над Серулия и бе успяла да избяга от Трахо и от Тепрез. Беше плувала в опасни морета, за да стигне до йелите, и беше получила задачата да унищожи Абадон. А сега трябваше да слуша как майка ù откача заради една бръчка и как бавачката ù драматизира заради прическата ù.
С треперещи ръце Сума извади шепа зизита от джоба си. Предложи едно на Нийла.
– Не, благодаря ти, Сума – каза Нийла, леко раздразнена.
Не успя да види как майка ù се вкопчва в перлената си огърлица от ужас, но Сума я видя.
– Дете мое, трябва веднага да свалим тези мръсни парцали от теб – каза амата успокояващо. – Видно е, че си преминала през тежки изпитания. Ще наредя да донесат храна и освежителни напитки, а после можеш да си починеш.
– Не искам да се преобличам и не искам да си почивам! Трябва да говоря с майка си! – настоя Нийла.
– С императрицата! – преряза водата нов глас.
Нийла се извърна и видя как две придворни дама се стрелнаха към майка ù и я хванаха точно преди да падне в несвяст. Трета придворна дама забърза към нея с морско ветрило в ръка и започна да ù вее.
– Мата-джи! – възкликна Нийла и заплува към нея.
Сананда ù махна да не се притеснява.
– Няма нищо, мила моя. Добре съм – каза тя с немощен глас. – Просто трябва да поседна.
– Елате, принцесо. Оставете императрицата да си поеме дъх – каза Сума и прегърна Нийла през раменете. – Доста ù се събра. Знаете колко е чувствителна. Мръсната коса и лошите прически дълбоко я покъртват.
– Но, Сума...
– Тихо сега. Хайде да отидем и да ви оправим външния вид. Когато ви облечем в чисто сари и ви сложим малко бижута, тя ще се почувства много по-добре.
Нийла си пое дълбоко дъх и си заповяда да прояви търпение с майка си и амата. Вече не бе същата русалка, която беше напуснала Матали преди няколко седмици. Не бяха виновни, че още не можеха да го осъзнаят.