Сума се появи до вратата.
– Викали сте ме, Ваша милост?
– Принцесата не се чувства добре. Заведи я в стаята ù и се погрижи никой да не я безпокои.
– Да, Ваша милост – каза Сума. Доплува до Нийла и я хвана за ръката. – Елате, принцесо.
– Всичко ще се оправи. Ще видиш – успокои я Сананда. – Кираат, медика магът, ще те прегледа. Под неговите грижи ще си върнеш разума.
– Не, няма! – възрази Нийла. – Защото не съм го губила!
– Хайде, принцесо – подкани я Сума спокойно. – Няма нужда от тръшкане.
– Нийла, дете мое, не се противи. Моля те – рече Сананда, с очи пълни със сълзи. – Не ме карай да заповядвам на стражите да те придружат. Никой не иска нещата да стигат дотам.
Нийла отвори уста да възрази отново и веднага я затвори, осъзнала, че е безсмислено. Колкото повече спореше с родителите си, толкова повече заздравяваше впечатлението им, че е загубила ума си.
– Правите огромна грешка – задоволи се да каже.
Майка ù я целуна, баща ù също. Нийла не отвърна на целувките.
Сума я изведе от трапезарията, без да спира да кудкудяка разтревожено, точно както правеше, когато Нийла беше малка, но русалката почти не я чуваше. Уда, вече напълно сферична, ги последва. Докато плуваха по дългия коридор с огледални стени, който водеше към стаята ù, без Сума да пуска ръката ù, Нийла чу още нещо.
Мрачен звук. Нисък и гъргорещ.
Звучеше като смеха на Абадон.
Десет
– Чу ли това? – попита тя Сума.
– Какво да съм чула?
– Смях.
– Сигурно са конярите. Конюшните са точно под нас.
Нийла се освободи от желязната хватка на Сума и заплува към един прозорец наблизо. През двора пред конюшните плуваше един коняр, повел след себе си буен морски кон. Той не се смееше.
Абадон беше, сигурна съм. Но как така го чух? – замисли се тя с тревога. – Не съм правила око, за да го наблюдавам, и за разлика от Ава, нямам вътрешно зрение. Може би са прави. Може би наистина полудявам.
Сума отново хвана Нийла за ръката и я поведе напред.
– Пусни ме! Държиш се с мен така, сякаш съм бебе!
– Защото ти самата се държиш като бебе. Хайде, не се дърпай. Това буйно поведение е поредното доказателство за умопомрачението ти – важно заяви Сума.
– Умопомрачение?! – възкликна Нийла. – Не съм умопомрачена!
– Ха. Ето ти го и доказателството. Лудите хора никога не подозират, че са луди – каза Сума.
– Притеснена съм и съм уплашена, Сума. Защото в моретата се случват разни неща. Лоши неща. А родителите ми не ги е грижа за това.
Сума изцъка с език.
– Всички тези притеснения са увредили лицето и мозъка ти. Но, разбира се, лицето ти е по-важно. Трябва да престанеш да се тревожиш, дете. Император Аран няма да допусне да ни се случи нищо лошо. Ще говори със съветниците си и те ще се оправят. Така се правят нещата. Винаги така са се правели.
Нийла разбра, че доникъде няма да стигне, ако продължи да спори с амата си, и замълча.
След няколко минути стигнаха стаята ù.
– Така – подхвана Сума. – Поръчах да донесат чаша моржово мляко, преди да дойда да те взема. Ще се почувстваш много по-добре след чаша топло мляко, ще видиш. Уда, спри!
Уда беше толкова разстроена от отчаянието на Нийла, че се беше раздула до болезнени размери. Пред погледа на Нийла и Сума, рибката започна да се върти в кръг и да се издига към тавана.
– Остави я. Ще слезе, когато се успокои – каза Нийла. Беше свикнала със сцените, които разиграваше Уда.
Сума се засуети из стаята, дръпна завесите, после седна да реши косата на Нийла и я реса, докато заблестя. След това се появи прислужник с чаша моржово мляко и блюдо със сладкиши.
– Сега си почини, принцесо – заръча Сума. – След малко ще дойде мъдрият Кираат и ще те излекува.
Нийла се усмихна насила. Изтегна се на един мек, покрит с анемони шезлонг. Сума я зави с одеяло от морска коприна, после отплува и тихо затвори вратата след себе си.
Веднага щом чу вратата да се затваря, Нийла стана и хвърли одеялото. Заплува към дрешника си и свали пощальонската чанта от рафта, на който беше оставена. Камъчетата невидимки, които ù даде Вража, все още бяха вътре. Нийла сложи малко мокрети в чантата, заедно с черните ù дрехи на авантюристка и още няколко от собствения ù гардероб.
Ядът ù съвсем не беше намалял. Напротив, беше нараснал. Да пие моржово мляко? Да яде сладкиши? Да си почива? Друг път! Щеше да се измъкне от двореца и да тръгне към Серулия.
Извади едно камъче невидимка от чантата и се приготви да освободи заклинанието от него и така да излезе от двореца. Дали в коридора пред стаята ù имаше стражи? Ако имаше, щяха да видят вратата да се отваря и затваря. Трябваше да провери.